Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че аз, която съм аристократка, аз, която непрестанно мечтая за поражението на вашата партия и идеите ви, аз, която дори в твоята къща желая възвръщането на монархията, аз, която, само да бъда разпозната от някого, ще те обрека на смърт, не мога да остана тук като лош символ на злото в твоето жилище. Не искам да те отведа на гилотината!
— А къде би могла да отидеш, Женевиев?
— Къде ли? Някой ден, скъпи, когато теб те няма вкъщи, аз ще ида да се предам сама. И няма да кажа къде съм се крила досега!
Морис бе сломен от тези слова.
— О, Боже мой! — рече той. — Ти си неблагодарна, Женевиев.
— Не — отвърна Женевиев и обви с ръце врата на Морис. — Не, скъпи, моето е любов, и при това най-предана, вярвай ми. Аз не желая да хванат брат ми и да го убият като бунтовник, нито пък искам да убият любовника ми като предател!
— Ще направиш ли това, Женевиев?
Той имаше предвид нейното доброволно предаване на силите на властта, на тайните служби на комуната.
— Господ ми е свидетел, ще го направя! — решително рече Женевиев. — Впрочем страхът у мен не представлява нищо в сравнение със съвестта.
И тя сведе глава, сякаш да докаже какъв е товарът й.
— О, Женевиев! — въздъхна Морис.
— Ти разбираш отлично това, което ти казвам — продължи тя. — Особено добре разбираш какво чувствам в душата си. Морис, ти го разбираш, тъй както и твоята съвест никак не е спокойна! Ти знаеш, Морис, че аз ти се отдадох без остатък, а го сторих, без да имам никакво право на това!
— Стига — каза умолително Морис, — стига!
Той се замисли. Веждите му се смръщиха, мрачна решителност блесна в очите му.
— Аз ще ти докажа, Женевиев — продължи той, — че обичам само теб. Ще те убедя, че нищо не стои по-високо от любовта ми към теб. Ти мразиш Франция. Добре, ще напуснем Франция…
Женевиев скръсти ръце на гърдите си и го изгледа с нямо обожание.
— Не ме ли лъжеш, Морис?
— Лъгал ли съм те някога? — отговори на въпроса с въпрос Морис.
Женевиев допря устните си до неговите и сплете ръце на врата му.
— Вярно е, Морис — рече тя. — Ти никога не си ме лъгал, аз съм се лъгала. Всичко онова, което чувствам сега, не е угризение на съвестта. Може да е душевно падение, но онова, което изпитвам към теб, е такава огромна любов, че не мога да имам в сърцето си друго чувство освен опасение, че някога мога да те изгубя! Нека отидем някъде далеч от тук, скъпи. Да се махнем някъде, където никой не може да ни открие!
— О, благодаря ти! — извика Морис, засиял от щастие.
— Но как ще избягаме? — сепна се Женевиев. — От ножа на убийците от втори септември и от брадвата на палачите от двадесет и първи януари днес не може да се избяга толкова лесно!…
— Женевиев — отвърна Морис, — Бог е с нас! Ще ти кажа за нещо добро, което исках да сторя на същия този втори септември, за който говориш. Днес то ми се връща. Исках да спася един свещеник, с когото сме учили някога заедно. Отидох, помолих се на Дантон и по мое настояване комитетът за обществено спасение издаде паспорт на този нещастник и на неговата сестра. Получих паспорта, но той, горкият, вместо да дойде вкъщи да му го дам, отишъл и се скрил в някакъв манастир, където почина.
— И този паспорт?… — попита Женевиев.
— У мен е. Днес той въобще няма цена, а за нас двамата струва още повече, Женевиев. Той подсигурява нашето щастие!
— О, Господи, Боже мой! — извика тя. — Бъди благословен!…
— Както знаеш, моят имот се състои само от земята, която се управлява и стопанисва от един стар слуга на моите родители. Той е чист, но едновременно с това и лоялен патриот, на когото можеш да се довериш. Той ще ми изпраща приходите, където и да се намирам. На тръгване ще се отбием при него.
— Къде живее този човек?
— В Абвил.
— Кога ще тръгнем, Морис?
— Ами — замисли се Морис, — след един час…
— Никой ли не знае, че тръгваме?
— Бъди спокойна, никой няма да научи. Сега аз ще отида да видя Лорен. Той има кабриолет, ще го взема и тръгваме веднага щом се върна. Ти оставаш тук, Женевиев. Приготви всичко, което смяташ, че ще бъде нужно на първо време. Другото ще купим после от Англия. Ще дам някаква задача на Сцевола, за да го поотдалеча от тук, а довечера, когато Лорен му каже, че сме заминали, ние вече ще бъдем далече.
— Но ако ни спрат някъде по пътя?
— Нали имаме паспорт. Ще отидем у моя управител. Той е член на градския съвет на Абвил. От Абвил до Булон ще го вземем с нас, той ще ни покровителства. В Булон…
Той се замисли. Искаше му се да измисли нещо, с което да заблудят властите. Но изведнъж рече: