Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Обсъждаха делото „Хейли“ на супа и пилешки сандвичи. Ихавод се ужасяваше от изпитанието, макар и да не го признаваше. Изглеждаше уморен, сякаш процесът отдавна бе започнал. Изненада Джейк с признанието, че мрази Бъкли. Джейк отвърна, че изпитва същите чувства.

— Джейк, объркан съм за мястото на процеса — въздъхна съдията. — Прегледах твоите материали и тези на Бъкли и проучих какво повелява законът. Получава се заплетено положение. Миналата седмица бях на конференция на съдиите от Крайбрежието и изпихме по няколко питиета със съдията Дентън от Върховния съд. С него бяхме заедно в университета, а бяхме и колеги в щатския сенат. Много сме близки. Той е от окръг Дюпре в Южен Мисисипи и ми каза, че всички в неговия край говорят за процеса. Хората го спирали по улицата да го питат какво решение би взел, ако делото се обжалва. Всеки си имал свое мнение, а дотам са почти четиристотин мили. Ако приема да променя мястото, къде да го пратим? Не можем да излезем извън щата, а пък съм убеден, че няма човек, който не само да не е чувал за твоя клиент, но и да не си е съставил досега мнение. Не си ли съгласен?

— Да, вярно, че се вдигна голям шум — каза предпазливо Джейк.

— Слушай, нека си говорим като хора. Не сме в съда. Затова те поканих тук. Искам да чуя твоето мнение. Съгласен съм, че се вдигна голям шум. Но ако решим да го местим, къде да отидем?

— Какво ще кажете за делтата?

— Там ти харесва, нали? — усмихна се Нуз.

— Разбира се. Ще можем да подберем добър състав. Заседатели, които ще вникнат в същността на проблемите.

— Да, и половината от тях ще бъдат чернокожи.

— Не бях се замислял за това.

— Наистина ли вярваш, че хората там все още нямат свое мнение?

— Мисля, че нямат.

— И къде да отидем?

— Съдията Дентън няма ли някаква идея?

— Не бих казал. Обсъждахме възможността за отказ за промяна на мястото. Положението става много заплетено, когато се случи някое шумно дело, което разпалва страстите „за“ и „против“ обвиняемия. С тази телевизия и преса днес подобни престъпления стават на мига всеобщо известни и всеки знае всички подробности далеч преди началото на процеса. А нашият случай надминава всички останали. Дори Дентън призна, че не си спомня дело, около което да се е вдигала такава шумотевица, и че било невъзможно да се намерят честни и безпристрастни съдебни заседатели където и да е из Мисисипи. Да предположим, че оставя делото в окръг Форд и осъдят твоя човек. Ти ще обжалваш с аргумента, че мястото трябвало да се промени. Той смята, че мнозинството в съда ще подкрепи отказа ми да сменя мястото. Разбира се, за това няма гаранции. Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Просто не виждам причина да преместя делото от Клантън. Ако го направим, само ще се залъгваме, че бихме могли да намерим дванайсет души, които все още нямат определено мнение за вината на мистър Хейли.

— Струва ми се, че и вие имате вече становище, господин съдия.

— Имам. Няма да променяме мястото. Делото ще се гледа в Клантън. Не ми е кой знае колко приятно, но не виждам причина да го преместя. Освен това обичам Клантън. Близо е до дома и климатичната инсталация в залата работи.