Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Хвръкнаха във въздуха! — извика Хърбърт.
— Да! Също като че Еъртън бе подпалил барута! — отвърна Пенкроф и се хвърли в асансьора заедно с Наб и с момчето.
— Но какво ли е станало? — попита Джедеон Спилет, още смаян от неочакваната развръзка.
— А! Този път ще разберем! — отвърна бързо инженерът.
— Какво ще разберем!…
— После! После! Елате, Спилет. Главното е, че пиратите са унищожени!
И Сайръс Смит помъкна дописника и Еъртън и слезе на брега при Пенкроф, Наб и Хърбърт.
Нямаше вече и помен от брига, не се виждаха дори мачтите му! След като смерчът го повдигна, той легна настрани и при това положение потъна навярно вследствие на някоя грамадна дупка. Но на това място протокът беше дълбок най-много двадесет стъпки и ясно беше, че при това положение коритото на потъналия бриг щеше да излезе на повърхността.
Някои и други останки плаваха на повърхността. Виждаше се цяла купчина от мачти и запасни реи, клетки за кокошки — птиците вътре бяха още живи, — сандъци и бурета, които малко по малко изплаваха на повърхността, след като бяха пробили входниците.
Двете мачти, които се бяха счупили няколко стъпки над гнездата им в палубата, след като бяха скъсали щанги и ванти, скоро изплаваха в протока заедно с платната си, едни от които бяха разперени, а други свити. Но не биваше да оставят отливът да отнесе всички тия богатства и Еъртън и Пенкроф се готвеха да приберат с пирогата всички останки на брега на острова или на островчето. Те се качиха на пирогата и загребаха бързо към потъналия бриг.
Еъртън и Пенкроф имаха достатъчно време да завържат мачтите и гредите с въже, чийто край занесоха на брега пред Гранитния дом. Там преселниците успяха да изтеглят с общи усилия останките от кораба. После пирогата прибра всичко, което плаваше, клетките с кокошки, буретата, сандъците, и ги пренесоха веднага в Комините.
Изплаваха и няколко трупа. Еъртън позна между тях и трупа на Боб Харви и го показа на другаря си, като каза развълнуван:
— Вижте какво бях, Пенкроф!
— Да, но сега не сте това, драги ми Еъртън! — му отвърна морякът.
Цели два часа Сайръс Смит и другарите му издърпваха гредите на пясъка и сваляха от реите и сушаха платната, които бяха съвсем здрави. Говореха малко, толкова бяха погълнати от работата, но колко ли мисли им минаваха през главата! Тоя бриг или по-право всичко, което той съдържаше, беше цяло състояние. И наистина един кораб е един малък свят в пълния смисъл на думата и колонията щеше да се сдобие с голям брой полезни вещи. Също като вещите, които намериха на нос Останка, но в много по-голямо количество.
Като прибраха останките на безопасно място на брега, Сайръс Смит и другарите му решиха да похапнат за малко. Те буквално умираха от глад. И тъй, хапнаха край Комините и през цялото време, разбира се, разговаряха само за неочакваната развръзка, която беше избавила преселниците по толкова чудноват начин.
— Чудноват, наистина чудноват — повтаряше Пенкроф, — защото, трябва да признаем, че тия негодници хвръкнаха във въздуха тъкмо навреме. Още малко и Гранитният дом щеше да стане доста необитаем!
— Представяте ли си как стана тая работа, Пенкроф — запита дописникът, — и какъв беше тоя взрив на кораба?
— Проста работа, господин Спилет! — отвърна Пенкроф. — Един пиратски кораб не е военен кораб! Каторжниците не са моряци! Крюйткамерите на кораба положително са били отворени — нали ни обстрелваха непрестанно — и достатъчно е било само неблагоразумието или невниманието на един човек, за да отидат всички по дяволите!
— Господин Сайръс — обади се Хърбърт, — чудно ми е, че експлозията не е нанесла по-големи поражения. Трясъкът не беше силен, а отломките и скъсаните въжета, общо взето, са малко. Сякаш корабът не е дигнат във въздуха, а по-скоро е потънал.
— И мене ме учудва, Хърбърт — отвърна инженерът. — Но като разгледаме брига, навярно ще си обясним случая.
— Какво, господин Сайръс! — намеси се Пенкроф. — Да не вземете да твърдите, че „Бързия“ чисто и просто е потънал като кораб, който се е блъснал в подводна скала?
— Защо не? — забеляза Наб. — Ако в протока има скали?
— Мълчи, Наб! — отвърна Пенкроф. — Не си си отварял очите както трябва! Много добре видях, че само миг преди да потъне, бригът се дигна на една грамадна вълна, обърна се на левия си борд и потъна. А ако се беше блъснал в някоя скала, той щеше да си потъне мирно и тихо като всеки почтен кораб.