Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Настъпи обща суматоха. Останалите десетина не се направиха даже труда да приберат ранените си или мъртви другари, а търтиха да бягат към другия край на островчето, хвърлиха се в лодката, с която бяха дошли, и стигнаха кораба с усилено гребане.
— Осем души по-малко! — ревна морякът. — Наистина сякаш Еъртън и господин Спилет са се наговорили да стрелят заедно!
— Господа — каза Еъртън, като напълни пак карабината си, — положението става по-опасно. Бригът дига котва!
И наистина ясно се чуваше дрънкането на ступора, който удряше върху котвения рудан, докато екипажът въртеше. „Бързия“ първо се люшна към котвата си, но когато тя се откъсна от дъното, той заплава към сушата.
И от двата поста, на Благодарност и в Комините, го гледаха как маневрира малко разтревожени. Положението на преселниците ставаше страшно — те щяха да бъдат изложени отблизо на огъня на оръдията в брига, без да могат да направят нищо. Как да попречат на пиратите да слязат на острова?
Сайръс Смит чувстваше добре това и се питаше какво можеше да се направи. Да се затворят ли в Гранитния дом, да се оставят ли да ги обсадят и да издържат на обсадата седмици, дори месеци, тъй като там имаха достатъчно храна?
Добре! А после? Пиратите пак щяха да станат господари на острова, да опустошават, както си искат, и в края на краищата да се справят с пленниците в Гранитния дом.
Все пак те имаха още една надежда: Боб Харви можеше да не посмее да навлезе в кораба си в протока и да остане отвъд островчето.
Но бригът се беше приближил към островчето и видяха, че се стремеше да възвие към долния му край. Ветрецът беше тих, течението много слабо и Боб Харвей беше пълен господар на кораба си и можеше да маневрира, както си искаше.
Пътят, по който преди плаваха лодките, му беше дал възможност да проучи протока и той навлизаше смело. Намерението му беше много ясно: той искаше да спре пред Комините и да отговори оттам с ядра и снаряди на куршумите, които избиваха дотогава хората му.
Скоро „Бързия“ стигна носа на островчето. Лесно го заобиколи.
В същия миг Наб и Джедеон Спилет се присъединиха към Сайръс Смит, Еъртън, моряка и Хърбърт.
Дописникът и другарят му бяха намерили за добре да напуснат поста си на Благодарност, откъдето не можеха да предприемат вече нищо срещу кораба, и бяха постъпили умно. Джедеон Спилет и Наб се бяха промъкнали зад канарите сред град от куршуми, които за щастие не ги бяха засегнали.
— Спилет! Наб! — извика им инженерът. — Не сте ли ранени?
— Не — отвърна дописникът, — тук-таме имаме синини от рикошетите! Но този дяволски бриг навлиза в протока!
— Трябва да се приберем в Гранитния дом, докато е още време и разбойниците не могат да ни видят.
— И аз съм на това мнение — каза Джедеон Спилет. — Но като се затворим…
— Ще действаме според случая — прекъсна го инженерът.
Нямаха нито миг за губене. Преселниците напуснаха Комините. Малко възвишение не позволяваше да ги видят от брига. Но два-три изстрела и трясъкът на ядрата по скалите показваха, че „Бързия“ беше вече много близо.
Те изтичаха за миг до асансьора, качиха се до вратата на Гранитния дом, където Топ и Юп бяха затворени от вечерта, и влязоха в голямата стая.
Тъкмо навреме, защото през зеленината забелязаха, че „Бързия“, потънал в дим, плаваше вече в протока. Трябваше дори да се дръпнат настрани, защото изстрелите не преставаха и ядрата на четирите оръдия биеха слепешката.
Все пак можеха да се надяват, че Гранитния дом нямаше да пострада благодарение на предпазливостта на Сайръс Смит, който беше наредил да прикрият прозорците, когато едно ядро мина през вратата и падна в коридора.
— Проклятие! — ревна Пенкроф. — Открили са ни!
Може и да не ги бяха открили, но положително беше, че Боб Харви бе сметнал за уместно да прати едно ядро в съмнителната зеленина, която покриваше само тая част на високата стена. Той дори продължи и второ ядро разкъса зеленината и дупка зина в гранита.
Положението на преселниците ставаше безнадеждно. Убежището им беше открито. Те не можеха да спрат ядрата, нито да се запазят от камъка — парчетата летяха като картеч наоколо им. Оставаше им само да се скрият в горния коридор на Гранитния дом и да оставят жилището си да бъде разрушено, когато долетя глух шум, последван от нечовешки викове.
Сайръс Смит и другарите му се спуснаха към единия прозорец…
Бригът, неудържимо повдигнат от някакъв грамаден смерч, се разцепи на две и за по-малко от десет секунди потъна в морето заедно с престъпния си екипаж!
Глава IV