Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Това няма нищо общо — казваше Редиан, — Ако Ронсард е имал пръст в този бунт… — Той млъкна, намръщи се и добави — Но и това едва ли има нещо общо. Искам да знам защо сте дошъл тук, Хал. Имате ли нещо общо с въоръжените мъже, които са проникнали през една от надзирателските стаи след бягството на Ронсард?
— Не мога да повярвам, че ме обвинявате…
— О, още не сме ги заловили, но и това ще стане. Сега ми отговорете или ще се наложи да ви предам на Префектурата с обвинение в съучастие в бягство.
Мадлин изтърва носната си кърпа и се наведе да я вземе, но вместо това бръкна в чантата и напипа дръжката на пистолета. Вратата се отвори с гръм и трясък и Хал се сепна и се обърна. Мадлин разполагаше точно с една секунда, за да вземе решение и остана както беше, полунаведена, с ръка в чантата. Тя погледна към вратата и видя там някакъв млад мъж в полицейска униформа и почти извади пистолета, но той не гледаше към нея.
Полицаят дишаше тежко с разширени очи. Каза на Редиан:
— Сър! Намерихме петима от хората ни мъртви на най-долното ниво.
— Какво?
— Разкъсани са — магия, като онази отвън.
Редиан забрави за Хал и тръгна към вратата, за да последва полицая. Доктор Хал погледна Мадлин, а на лицето му се беше изписала смесица от облекчение и ужас.
— Да го последваме ли? — попита тихо.
— Да. — прошепна тя, извади пистолета от чантата и го пусна в джоба на жакета си.
Никола се приближи внимателно до прохода. В последните няколко коридора не бяха прокарани газопроводи и мракът беше непрогледен. Източникът им на светлина представляваше една свещ, която Крак измъкна от джоба си и която запалиха от една от последните газени лампи. Сега от нея върху ръкавицата на Никола капеше горещ восък, докато той се промъкваше покрай влажната стена. Извивката й и начинът, по който беше построена навеждаше на предположението, че отходният канал на затвора се намира точно от другата й страна. Надяваше се, че няма да им се наложи да се сражават и с вампири, въпреки че не виждаше изход от тунела към канализацията.
Никола стигна до тъмната сянка в стената, която представляваше ниският отвор на свода. Оттам нахлуваше въздушен поток, също влажен, но точно толкова застоял и блудкав, както атмосферата във всичките тунели. Не беше окуражаващ белег.
Ремонти по стените, газопроводи, нови врати, помисли си Никола. Дано поне да не са успели да блокират достъпа до катакомбите, които водеха от старата крипта на крепостта към моргата на затвора. Дано съдбата му стореше поне тази незначителна услуга.
Докато навлизаше в отвора, отгоре му не се нахвърлиха нито вампири, нито някакви други нечовешки изделия на луд магьосник. Той вдигна свещта.
Разхвърляното съдържание на ниското помещение беше в същия безпорядък, в който си го спомняше. Стари кости, дървени отломки от ковчези, отчупени парчета от хубав камък, служил някога за надгробни плочи, всичко това струпано на купчини на застлания с каменни плочи под и покрито с прах и мръсотия. Като се изключи това, че през боклука беше прокарана пътека и могилите бяха изместени до стената и проходът за нагоре в края на помещението беше зазидан с почти нови тухли.
Точно в този момент Никола бе твърде изтощен, за да псува Съдбата. Трябваше да се подсети да го стори по-късно. Значи все пак са имали бягства. Не можеше да поеме отговорността за всичките. Когато беше измъкнал Крак преди няколко години, беше оставил на негово място съвсем разумен заместител във вид на скорошен труп от градската морга; Крак се водеше в регистрите на затвора като мъртъв. Това безобразие тук беше резултат от действията на немарливи личности, които са се измъквали самоволно и са оставяли следи, които всеки глупак е могъл да проследи.
Той се измъкна заднишком от свода и се върна към прохода, където чакаха останалите.
— Блокирано е. Имаме само една алтернатива.
— Да откраднем униформи на пазачи и да опитаме да се измъкнем незабелязани — каза Рейнар.
Горчивото му изражение разкриваше нищожната вероятност за успех.
Никола знаеше, че успехът не само е невероятен, но с ранения Инспектор Ронсард, когото щяха да познаят всички полицаи, покрай които минеха, той бе направо невъзможен. В този момент бе достатъчно отчаян, за да рискува и през отходната канализация, но трябваше да открият път към нея.
— Приемам всякакви предложения, — каза хладно.
Ронсард се облегна тежко на стената и незабавно изрече:
— Аз имам едно.
— Ако е онова, което предложи последните три пъти, когато попитах, не желая да го чувам — каза Никола. Осъзнаваше, че търпението му е на изчерпване и го тласка към грешки, но в този момент не можеше да стори нищо.