Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Освен митовете има и други доказателства, че някои юдеи са се преселили в Аркадия. В древността Аркадия е в границите на силната военизирана Спарта. Спартанците наследяват по-древната аркадска култура — не е изключено знаменитият спартански законодател Ликург, дал на сънародниците си конституция, да носи името на митичния акадски цар Ликаон. Подобно на Меровингите, и спартанците, след като навършат пълнолетие, отдават особено значение на косата, на която приписват вълшебна сила и която носят дълга. Според един историк „дългата коса е въплъщение на физическата им сила и се превръща в свещен символ“257. И още нещо, в апокрифите на първите две Книги Макавейски се подчертава връзката между евреи и спартанци. Във Втора книга Макавейска се разказва за някои евреи, които „отидоха при лакедемонците с надеждата да намерят у тях убежище поради сродния си произход“258. А в Първа книга Макавейска се подчертава недвусмислено: „Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.“259

Така открихме потвърждение ако не на друго, то поне на възможността някои юдеи наистина да са се преселили в Аркадия, тоест, макар да не бяхме в състояние да намерим доказателства, че сведенията в „Документите на Братството“ са точни, нямахме основания и да ги отхвърляме с лека ръка. Колкото до семитското влияние върху културата на франките, за него има неоспорими археологически доказателства. Търговските маршрути на финикийците или на семитите са обхващали цяла Южна Франция от Бордо до Марсилия и Нарбон и са продължавали нагоре по Рона. Още през VIII и VII в. пр.н.е. е имало финикийски селища не само по френското крайбрежие, но и във вътрешността на страната, например на мястото на днешен Каркасон и Тулуза. Много от предметите, намерени при археологически разкопки, са с безспорен семитски произход. И това не е учудващо. През IX в. пр.н.е. финикийските царе от Тир се сродяват чрез брак с царете на Израилевото и Юдиното царство, което явно се е увенчало с тесни връзки между техните народи.

След 70 г., когато Йерусалим е превзет, а Соломоновият храм — разрушен, евреите са принудени масово да се изселят от Свещените земи. Така например още в Помпей, затрупан от лавата на изригналия през 79 г. вулкан Везувий, е имало еврейска община. Горе-долу по същото време мнозина евреи намират убежище в някои градове в Южна Франция, например в Арл, Люнел и Нарбон. И все пак в Европа и предимно във Франция е имало евреи и преди падането на Йерусалим през I в., дори преди новата ера. Някъде между 106 и 48 г. пр.н.е. в Рим вече има еврейски квартал. Малко по-късно подобна общност се заселва и доста по на север, в Кьолн на Рейн. В някои римски легиони има роби евреи, които придружават господарите си навсякъде из Европа. Мнозина измежду тях си извоюват свободата или се откупват, след което заживяват в еврейски общини.