Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Разправят — добави Баел, — че вчера от един покрив изпуснали кошница с керемиди и те се паднали на земята несчупени, във формата на древния символ на Айез Седай. — Той хвърли поглед към зяпналия белокос слуга, който стискаше вазата до гърдите си. — Не се съмнявам, че и това може да е станало.
Ранд бавно изпусна дъх. Не споменаха обаче и за другия вид „чудеса“. За онзи, дето се спънал на един праг и се обесил, понеже кърпата му се закачила на пантата на вратата. За покривната плоча, вдигната от силен вятър от един покрив, която прелетяла през отворен прозорец и разтворената врата и пребила една жена, седнала на вечеря със семейството си. Такова нещо наистина бе възможно да се случи, но много рядко. Само че подобни случки напоследък около него никак не бяха рядкост. За добро или за лошо, за лошо толкова често, колкото и за добро, той закривяваше случайността само с това, че се намираше наблизо. Не, дори Драконите да изчезнеха от ръцете му и жигосаните чапли от дланите му, той все пак беше белязан. Имаше една поговорка в Граничните земи: „Смъртта е по-лека от перце, дългът — по-тежък от планина.“ Закрепиш ли веднъж тази планина здраво на раменете си, нямаше начин да я свалиш. Все едно, нямаше да се намери кой друг да я понесе и нямаше нужда да се хленчи за това.
Той придаде деловитост на гласа си.
— Намерихте ли онези, които са го обесили? — Башийр поклати глава. — Тогава ги намерете и ги арестувайте за убийство. Искам да сложа край на това. Веднага. Съмнението в мен не е престъпление. — Според мълвата Пророкът го бе обявил за такова, но засега поне за това не можеше нищо да се направи. Не знаеше дори къде точно се намира Масема, освен че беше някъде в Геалдан или Амадиция. Ако вече не се беше преместил другаде. Но драсна още една бележка в главата си — трябваше да намери този човек и някак си да го озапти.
— Все едно докъде стига? — попита Башийр. — Мълви се, че ти си Лъжедракон, убил Мургейз с помощта на Айез Седай. Хората трябвало да се вдигнат срещу теб и да отмъстят за кралицата си. Възможно е да са повече от един-двама. Не е ясно.
Лицето на Ранд се вкочани. С първото можеше някак да преживее — трябваше; вариантите на този слух бяха твърде много, за да ги стъпче, колкото и да го отрича — но не можеше да търпи подстрекателство към бунт. Андор трябваше да остане страна, неразцепена от него с война. Щеше да предаде на Елейн страна толкова цялостна, колкото беше паднала в ръцете му. Стига да я намереше, щеше да го направи.
— Намерете този, който го е пуснал — отвърна той дрезгаво, — и го хвърлете в тъмницата. — Светлина, как ще се намери човекът, пуснал една мълва? — Ако поискат прошка, могат да помолят за това Елейн.
— Зависи какво разбираш под „добра вест“. — Башийр сви рамене. — Разбрах, че Елориен от Дома Тремейн и Пеливар от Дома Целан са дошли в града преди три дни. Промъкнали са се вътре, по-точно, и никой от двамата не се е приближил до Вътрешния град, доколкото чух. По улиците приказват, че Диелин от Дома Таравайн се намира в близките околности. Никой от тях не се е отзовал на твоите покани. Не съм чувал нищо, което да ги свързва с някой от слуховете. — Той погледна Баел, който леко поклати глава.
— Ние чуваме по-малко неща от теб, Даврам Башийр. Тези хора говорят по-свободно пред други влагоземци.
При всички случаи вестта беше добра. От такива хора Ранд имаше нужда. Ако вярваха, че е Лъжедракон, щеше да намери някакъв начин да ги убеди, че не е. Ако вярваха, че той е убил Мургейз… Е, толкова по-добре, щом са останали верни на нейната памет и кръвта й.
— Изпратете им покани да ме посетят. Включете и името на Диелин; те може би знаят къде е тя.
— Ако изпратя такава покана — възрази Башийр, — едва ли ще свърши повече работа, освен да им напомни, че в Андор има салдейска армия.
Ранд се поколеба, а после изведнъж се ухили.
— Помолете лейди Аримила да я отнесе. Не се съмнявам, че тя ще подскочи от радост пред възможността да им покаже колко ми е близка. Но ти я напиши. — Уроците на Моарейн в Играта на Домове още веднъж му идваха от полза.
— Не знам дали вестта е добра, или не — каза Баел, — но Червените щитове ми съобщават, че две Айез Седай са наели стаи в един хан в Новия град. — Червените щитове бяха помагали на хората на Башийр като градска стража в Кемлин и сега бяха поели тази служба сами. Лицето на Башийр се изопна и Баел леко се ухили. — Ние чуваме по-малко, Даврам Башийр, но може би понякога виждаме повече.