Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Сюан също бе излязла, но вместо да гледа Сестрата, смъкваща се колебливо от седлото, се бе взряла в един набит мъж с посивяла коса, с очукана гръдна броня върху светложълтата камизола, който водеше към тях червено-кафявия си жребец. Появата му беше изненадваща — лорд Брин обикновено поддържаше връзка със Съвета чрез пратеници и редките му гостувания в повечето случаи завършваха преди Егвийн да е разбрала, че е идвал. Сюан мигом си придаде такава айезседайска строгост, че човек можеше почти да забрави младото й лице.
Брин хвърли бегъл поглед към Сюан и се поклони, като докосна със сдържано изящество с десница дръжката на меча си. Обрулен от времето мъж, той не беше висок, но стойката му го правеше да изглежда по-висок. Нищо крещящо и показно нямаше в него; потта по широкото му лице просто му придаваше вид на човек, дошъл да си свърши работата.
— Майко, може ли да поговоря с вас? Насаме?
Миреле се обърна като да си тръгне и Егвийн се сопна:
— Ти да останеш тук! Няма да мърдаш! — Долната челюст на Миреле увисна. Изглежда, се беше стъписала колкото заради собственото си покорство, толкова и заради решителния тон на Егвийн, и тази изненада се стопи в горчиво примирение, прикрито набързо и издавано само от нервността, с която заопипва юздите на коня.
Брин дори не примигна, макар Егвийн да беше сигурна, че има поне смътна представа за положението й. Малко неща можеха да го изненадат или да нарушат спокойствието му. Самата му поява бе накарала Сюан да настръхне, готова да се брани, макар да беше явно кой от двамата предизвиква свадите. Вече бе опряла юмруци на кръста си и вещаещият й лоши прокоби поглед се бе приковал в него така, че можеше да притесни всекиго, дори да не идеше от Айез Седай.
— Смятах да ви поканя да дойдете днес следобед, лорд Брин. — Имаше да го пита нещо. — Тогава ще можем да поговорим. Ако ме извините…
Вместо да приеме знака й да напусне, мъжът каза:
— Майко, един от моите патрули е открил нещо призори, нещо, което смятам, че трябва да видите лично. Мога да ви осигуря ескорт след…
— Не е необходимо — прекъсна го тя бързо. — Миреле, ти ще дойдеш с нас. Сюан, би ли помолила да доведат коня ми? И по-бързо.
Да поязди извън стана с Миреле щеше да е по-добре, отколкото да се кара с нея тук, стига скърпените заключения на Сюан наистина да имаха някакво основание, а по време на ездата можеше да зададе въпросите си и на Брин, но нито едното, нито другото бе възпламенило нетърпението й. Току-що бе мернала Лелейн, крачеща към нея между редиците шатри, а до нея Такима. С едно изключение всички жени, които бяха Заседателки преди свалянето на Сюан, бяха преминали на страната или на Лелейн, или на Романда. Повечето новоизбрани Заседателки я караха по свой път, което беше малко по-добре за Егвийн. Съвсем малко.
Дори от това разстояние си личаха изпънатите рамене на Лелейн. Изглеждаше готова да прекрачи всичко, което можеше да се изпречи на пътя й. Сюан също я забеляза и изчезна, без да се забави дори за небрежен реверанс.
Лелейн се изстъпи пред Егвийн, но този, когото прикова с очи като с пирони, беше Брин — преценяваше го и пресмяташе какво ли може да търси пък той тук. Но рибата, която се канеше да хвърли на жарта, бе по-голяма.
— Трябва да поговоря с Амирлин — заяви тя безапелационно и кимна на Миреле. — Ти да почакаш: с теб ще поговоря след това. — Брин се поклони, не съвсем дълбоко, и поведе коня си натам, където му посочиха. Всеки мъж, който имаше поне малко разум в главата, скоро разбираше, че няма много смисъл да се спори с една Айез Седай, а със Заседателка — съвсем.
Преди Лелейн да отвори отново уста, ето че се появи и Романда — излъчваше толкова властност, че Егвийн отначало дори не забеляза крачещата с нея Вирилин, макар слабата червенокоса Заседателка за Сивите да беше с няколко пръста по-висока от повечето мъже. Изненада я само, че Романда не се беше появила по-рано. Двете с Лелейн се дебнеха една друга и нито едната не позволяваше на другата да се доближи до Егвийн сама. В същия миг сиянието на сайдар обкръжи двете жени и те запредаха преграда около петте, за да спрат всяко подслушване. Погледите им се сблъскаха предизвикателно, но ни една от двете не изпусна преградата си.
Егвийн прехапа език. На публично място се полагаше на най-силната присъстваща Сестра да реши дали един разговор трябва да бъде защитен с преграда, а според протокола, щом присъстваше Амирлин, тя трябваше да реши това. Но не изпита желание да чуе неискрените им извинения. Ако ги натиснеше, щяха да се подчинят, разбира се. И да се държат с нея като със сприхаво дете. Прехапа език, но отвътре кипна.
Романда първа се отказа от надпреварата с погледи, но не като поражение, защото се обърна към Егвийн така внезапно, че Лелейн я зяпна глупаво.