С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Ако може да вляза да поговорим.
— Няма какво да си казваме.
— Моля ви, госпожо Паркър. Ако не беше важно, нямаше да съм тук. Моля ви!
Джейд чакаше неспокойно в безкрайната за нея тишина, после мрежестата врата изскърца силно и госпожа Паркър кимна с посивялата си глава. Джейд влезе и предверието на къщата. Тапицерията на дивана беше толкова изпокъсана, че на места памучният пълнеж се показваше. Облегалката на фотьойла бе зацапана. Килимът се беше разнищил по краищата. Нямаше никакви подобрения в стаята от последния път. Бе мрачна, с избелели тапети, неподдържани мебели, неприятно тиктакащ часовник и снимка в рамка на Гари с шапка и роба на абитуриент, какъвто не дочака да стане.
След завръщането си Джейд ходи на гроба му. Виждайки сега усмивката на Гари от евтината снимка, сърцето й трепна и решителността й се засили. Обърна се към майка му, доста състарена през тези петнадесет години. Косата й бе отъняла и разрошена, дрехите висяха по тялото. Беше само кожа и кости.
— Къде са по-малките ви деца, госпожо Паркър? Какво стана с тях?
Тя разказа накратко, че две от момичетата се омъжили и имат деца. Едно от момчетата живеело в града с жена си и работило в завода на Пачет, друго било във флотата, а едно ги напуснало, без да каже къде отива. Последната картичка, която получили от него, била пусната от Тексас.
— Бебето е само у дома — приключи тя уморено. — Ще завърши училище догодина.
Джейд си спомни с тъга как Гари искаше да проправи път за неговите по-малки братя и сестри. Чу да се затваря врата на друга стая.
— Трябва да е Отис — разтревожено съобщи госпожа Паркър. — Няма да се зарадва, като ви види.
— Искам да се срещна с него.
Отис Паркър беше остарял още повече от жена си. Прегърбен, а малкото останала коса бе напълно побеляла. Стихиите, умората, отчаянието, мъката бяха набраздили дълбоко лицето му. Сепна се малко, като я видя.
— Имаме посещение, Отис. — Госпожа Паркър бе махнала кърпата от рамото си и я усукваше в ръцете си.
— Коя е тя? — Тръгна напред с кривата си походка и спря на две-три крачки пред Джейд с присвити късогледи очи.
— Аз съм Джейд Спери, господин Паркър.
Дъхът изхриптя бавно от тялото му. Джейд се уплаши, че ще се строполи. Вместо това той се изправи в цял ръст.
— Вече мога да ви разпозная. Какво правите тук?
На Джейд й се искаше да ги прегърне. Сякаш щеше да се докосне до Гари. Устоя на изкушението. Беше се опитала да сподели скръбта им на погребението на сина, но бе отпъдена. Те смятаха, както всички останали, че нейната изневяра е причина за самоубийството му.
— Чух, че сте се върнали в града. Какво искате от нас?
— Може ли да седнем?
Мъжът и жената взаимно се спогледаха. Отис се обърна и седна на стола със замазаната облегалка. Госпожа Паркър й посочи дивана, а тя се настани на обикновен стол с тръстикова седалка.
— Вие сте чули, че съм се върнала в града — започна Джейд, — знаете ли защо?
— Да строите нов завод или нещо подобно.
— Точно така. — Обясни им накратко. — Моята фирма вече обмисля допълнителни начини за влагане на капитали. За да се разширяваме, ще ни е нужна повече земя. Затова съм дошла да говоря с вас тази вечер, господин Паркър. — Пое дълбоко дъх. — Искам да купя вашата ферма от името на Джи Ес Ес.
Госпожа Паркър вдигна ръка към устните си, но не пророни нито звук. Отис продължаваше да гледа Джейд с присвити очи.
— Това място? За какво ви е?
— Има няколко възможности — отговори Джейд уклончиво.
— Например?
— Нямам право да ги обсъждам, господин Паркър. Бих желала също да ви помоля да запазите предложението ми в абсолютна тайна. — Погледна към госпожа Паркър, после отново Отис. — Надявам се, че ме разбирате. Никой не трябва да знае.
— Няма значение. Не я продавам.
— Осъзнавам, че фермата е собственост на семейството много отдавна, господин Паркър. Сигурно има и сантиментални причини, но все пак…
— Не е за продан.
Джейд прехапа устни. Тя им причиняваше болка, извикваше тъжни спомени. Самото й присъствие в дома им напомняше за обичния син, когото бяха загубили така трагично. Изкушаваше се да си тръгне и да облекчи нещастието им. Но вместо това, се насили и остана.
— Бихте ли ми разрешили поне безпристрастна трета страна да направи оценка на имота ви? Обещавам да стане при пълна дискретност и без да ви безпокоят. След като видя оценката, ще ви бъда благодарна да ми дадете възможност още веднъж да разговарям с вас.
— Няма да ни навреди, нали, Отис? — попита госпожа Паркър.
Той изгледа с ненавист Джейд.
— Вие наранихте момчето ми. Пречупихте духа и сърцето му!
Тя наведе глава.