Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Не можеше да се каже, че Джони не бе очаквал ответни действия от страна на Харолд Годфри, но не беше и предполагал, че той е способен така майсторски да изпипа нещата. Годфри беше преди всичко човек на действието и хитрите машинации намирисваха на Куинсбъри.
— А Матю Греъм?
Гласът на Джони бе станал отново толкова спокоен, че Адам се запита дали беше разбрал добре каква страшна опасност го грозеше.
Всъщност той беше осъден на смърт, която трябваше да се изпълни когато и да го хванеха.
— Нямаш много време, Джони — рече нервно Адам.
— Това се отнася за всички ни.
Очите на двамата мъже се срещнаха за момент.
— Всички трябва да напуснете Голдихаус — продължи господарят на Рейвънсби, — или поне тези от вас, които те може да се опитат да заставят да свидетелстват в тяхна полза. Толбут не е най-здравословното място, където човек може да чака явяването си пред съда. Но първо ми кажи за Матю Греъм, за да знам откъде другаде бих могъл да очаквам нападение.
— Засега се е сгушил уплашено в замъка Карлисъл, но когато научи за това, ще започне да души и да обикаля като гарван мърша.
Джони кимна, очевидно съгласен с Адам. Когато забеляза Кинмънт и Манроу, той изчака да се приближат и след това започна да говори на хората си, които Уили бе призовал.
— Някои от вас сигурно вече са разбрали, че от Единбург са изпратили драгуни, за да ме арестуват. Призован съм да се явя пред Криминалния съд.
— В такъв случай, те ще те обесят — обади се мисис Райд. — По-добре да бягаш.
— Точно това мисля да направя. Имам време да дам инструкции само веднъж, така че всички ме слушайте внимателно.
И той започна скоростно да дава нарежданията си. Определи ценните неща, които трябваше да бъдат отнесени през оставащия час и точните места, където трябваше да бъдат укрити; разпореди кои от хората му при кои негови приятели и роднини да се приютят. Конете му трябваше да се разпръснат, така че нито Годфри, нито Куинсбъри да могат да си присвоят първокачествените чистокръвни породи. Когато стана въпрос за библиотеката, той въздъхна. Беше известна като най-богатата библиотека на Британския остров, но бе невъзможно да бъде пренесена за толкова кратко време.
— На двамата с лейди Елизабет ни трябват провизии за две седмици, мисис Райд. Манроу, Роби трябва да бъде открит незабавно. Тъй като той е моят наследник, те ще се опитат да пленят и него. Кажи му, че ще ми трябва кораб, който да ме чака на брега в най-скоро време. Знаеш, че Роби ловува в Източен Лотиян. Кинмънт, вземи регистрите, които мислиш, че не трябва да попадат в ръцете на англичаните. Адам, изпразни оръжейната зала и раздай всичко на мъжете, за да го отнесат със себе си. Междувременно двамата с лейди Елизабет ще очакваме резултата от делото на някое по-здравословно място от Толбут.
Разглеждането на делото беше неизбежно и, независимо дали щеше да присъства на него, или не, знаеше, че присъдата му вече е определена.
След това няколко минути трябваше да отговаря на пороя от въпроси, с които бе засипан, уверявайки подчинените си, че възнамерява да се върне и че тогава всички те ще бъдат отново добре дошли в Голдихаус. Той обаче нямаше възможност да отдели много време за сбогуване.
— Не искаш ли човек за охрана? — попита Манроу, когато хората му се пръснаха да изпълняват задачите си.
— Не искам да привличам вниманието, ако се движа с по-голяма група. Възнамерявам да прекараме около седмица в Денс Котидж, докато първоначалната стръв на преследвачите се поуталожи, и чак тогава да се отправим към брега. Това ще даде време на Роби да закара кораба до Маргат Коув. Чакай ме в кораба, ще имам нужда от теб, когато пристигнем в чужбина — каза той на Манроу.
— Ще може ли Елизабет да премине яздейки цялото това разстояние?
— Това е най-голямата ми тревога — отвърна Джони, смръщвайки вежди. — Хората ни при нужда могат да проправят с бой пътя си. Аз обаче не мога, заради нея…
— Можем да се погрижим поне пътят ви до Маргат да бъде чист — увери го Манроу.
Джони се усмихна.
— Но ние искаме да изминем само двайсет мили от края на гората до брега. Ако по пътищата няма патрули, ще се видим след две седмици.
Братовчедите се прегърнаха. Може би бяха за последен път заедно в дома, в който живееха от детството си. След това Джони се върна в трапезарията.
Елизабет побледня като смъртник, когато той й разказа за случилото се и за онова, което им предстоеше.
— Извинявай Джони — прошепна тя, след като приключи с обясненията си. — Това, разбира се, е дело на баща ми — добави тя. Изтъненият й гласец издаваше мъката й, очевидно станала жертва на самообвиненията си. Ужасяваше я страшната цена, която Джони трябваше да плати за това, че я обича.