Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Няма нищо непочтено в това да му изпратя сън, който да му покаже, че греши, като се доверява на Бонапарт, защото Бонапарт накрая ще го предаде — обясни Стрейндж на Арабела. — Мисля, че бих могъл да му го кажа и в писмо. Той греши и няма нищо по-сигурно от това, че Бонапарт накрая ще го предаде.
Шотландската дама скоро прати вест, че руският император е силно разстроен от съня и подобно на Навуходоносор в Библията е повикал гадатели и ясновидци, които да му изтълкуват значението на този кошмар.
След това Стрейндж изпрати други сънища на руския император.
— Послушах съвета ви — каза магьосникът на мистър Канинг — и направих сънищата още по-загадъчни и трудни за тълкуване, за да има с какво да се занимават гадателите на Александър.
Неуморната мисис Джанет Арчибалдовна Барсукова скоро съобщила задоволителната новина, че императорът е изоставил всички държавни и военни дела, по цял ден седи потънал в размисъл над сънищата си и ги обсъжда с гадатели и магьосници, а щом получи писмо от Наполеон Бонапарт, пребледнява и се разтреперва.
26
ДЪРЖАВА, КОРОНА И СКИПТЪР
Септември 1809 година
ВСЯКА НОЩ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ лейди Поул и Стивън Блек следваха зова на тъжната камбана, за да танцуват в сенчестите зали на „Изгубена надежда“. По моден блясък и красота това безспорно бяха ненадминати балове, най-великолепните, които Стивън бе виждал, но изисканите дрехи и грацията на танцуващите създаваха странен контраст със самата къща, която показваше множество признаци на бедност и упадък. Музиката беше винаги неизменна. Един и същ оскъден брой мелодии се изпълняваха от самотна цигулка под съпровода на една-единствена флейта. Мазните лоени свещи — с набитото си око на иконом Стивън неволно отбелязваше колко малко са те за такъв многолюден бал — хвърляха причудливи сенки, които се точеха по стените, следвайки движенията на танцьорите.
Случваше се лейди Поул и Стивън да се включват в дълги процесии, чиито участници разнасяха знамена по прашни, зле осветени коридори (джентълменът с коса като глухарче имаше слабост към подобни церемонии). Някои от знамената бяха древни, разпадащи се, плътно избродирани платна, други изреждаха победите на джентълмена над враговете му и всъщност бяха направени от изсушените пожълтели кожи на самите тези врагове, с устни, очи, коси и дрехи, бродирани върху тях от роднините им от женски пол. Джентълменът с коса като глухарче никога не се отегчаваше от тези удоволствия и като че ли изобщо не се съмняваше, че Стивън и лейди Поул се забавляват не по-малко от него.
Макар да бе непостоянен във всичко друго, той проявяваше постоянство в две неща: възхищението си от лейди Поул и привързаността си към Стивън Блек. Последното демонстрираше, като правеше на Стивън екстравагантни подаръци и му изпращаше странни късмети. Някои от подаръците както и преди поднасяше на мисис Бренди от името на Стивън, а други даваше направо на иконома. Джентълменът весело обясняваше:
— Злият ви враг няма да разбере нищо (имаше предвид сър Уолтър). Аз хитро го заслепих с магия, за да не му хрумне да се чуди какво става. Дори утре да станете архиепископ на Кентърбъри, той няма да се изненада! Никой няма да се изненада.
Изведнъж като че ли го осени мисъл.
— Искате ли утре да станете архиепископ на Кентърбъри, Стивън?
— Не, сър, благодаря ви.
— Сигурен ли сте? Не е никак трудно и ако църквата ви привлича…
— Уверявам ви, сър, че ни най-малко не ме привлича.
— Както винаги добрият ви вкус си казва думата. Митрата е изключително неудобна за носене и никак няма да ви отива.
Животът на горкия Стивън изобилстваше от чудеса. Кажи-речи през ден ставаше нещо, което му носеше някаква облага. Понякога фактическата стойност на придобивката беше незначителна — не повече от няколко шилинга, — но начинът, по който тя стигаше до него, бе винаги невероятен. Веднъж например при Стивън дойде управител на ферма, който настояваше, че преди няколко години двамата са се срещнали на бой с петли край Ричмънд в северната част на Йоркшир и Стивън се е обзаложил с него, че един ден Уелският принц ще направи нещо, с което ще опозори страната. Тъй като това наистина се е случило (управителят посочи като срамно деяние факта, че принцът е изоставил съпругата си), той дошъл в Лондон с пощенския дилижанс, за да донесе на Стивън двадесет и седем шилинга и шест пенса — стойността на залога. Икономът напразно твърдеше, че никога не е ходил нито на бой с петли, нито в Ричмънд, нито в северната част на Йоркшир, но управителят не се успокои, докато Стивън не взе парите.