Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Няколко дни след посещението на управителя на улицата пред къщата на „Харли Стрийт“ се появи голямо сиво куче. Бедното животно бе цялото мокро и кално от дъжда и по всичко личеше, че е пропътувало голямо разстояние. Още по-любопитно беше, че в зъбите си кучето стискаше някакъв документ. Лакеите Робърт и Джефри и готвачът Джон Лонгридж всячески се мъчеха да изпъдят животното, като викаха и хвърляха по него бутилки и камъни, но то понасяше философски това отношение и отказваше да се махне, докато Стивън Блек не излезе на дъжда и не взе документа от устата му. После кучето си тръгна с вид на кротко доволство, сякаш се поздравяваше за добре свършената тежка работа. Документът се оказа карта на село в Дербишир и покрай всички останали чудновати неща показваше тайна врата в склона на някакъв хълм.
Друг път Стивън получи писмо от кмета и съветниците на Бат, в което се съобщаваше, че преди два месеца маркизът на Уелсли посетил Бат и по време на престоя си не правил нищо друго освен да говори за Стивън Блек и за забележителната му честност, ум и преданост на своя господар. Кметът и съветниците останали толкова заинтригувани от думите на Негово сиятелство, че веднага поръчали да се направи медал в чест на живота и добродетелите на Стивън. След като били изработени петстотин екземпляра от този медал, за радост на всички управниците на града поръчали те да се раздадат на най-големите домакинства в Бат. Кметът и съветниците изпращаха един медал на Стивън и го молеха следващия път, когато дойде в Бат, да им се представи, за да организират пищна вечеря в негова чест.
Никое от тези чудеса не допринасяше за повдигане на духа на горкия Стивън. Те само подчертаваха призрачното естество на настоящия му живот. Икономът знаеше, че управителят на фермата, кучето, кметът и съветниците са действали против природата си: управителите обичат парите и не ги раздават наляво и надясно без причина, кучетата не тичат седмици наред, за да изпълняват странни поръчения, а кметовете и съветниците не проявяват внезапен интерес към прислужници негри, които никога не са виждали. Но никой от приятелите на Стивън не изглеждаше изненадан от обрата, който беше приел животът му. Повдигаше му се от гледката на злато и сребро, а малката му стаичка под покрива на къщата на „Харли Стрийт“ беше препълнена със съкровища, които не му трябваха.
Вече близо две години Стивън живееше под властта на магията на джентълмена с коса като глухарче. Той често молеше джентълмена да го освободи — или ако не него, то лейди Поул, — но благодетелят му не искаше и да чуе. Затова Стивън правеше опити да разкаже на някого на какво са подложени двамата с лейди Поул. Отчаяно се мъчеше да открие прецеденти за техния случай. Надяваше се да намери някого, който да им помогне да се освободят. Първият човек, с когото заговори за това, беше лакеят Робърт. Стивън го предупреди, че ще му открие нещо много лично за една тайна тегоба, която го измъчва, и Робърт придоби подходящо за случая важно и заинтересовано изражение. Но когато икономът заговори, за свое най-голямо учудване откри, че изнася увлекателна научна беседа по съвсем друг въпрос: отглеждането и използването на граха и фасула, неща, от които не разбираше. И което беше още по-лошо, част от сведенията в тази беседа бяха от крайно необичайно естество и несъмнено биха учудили всеки земеделец или градинар. Стивън обясняваше различните свойства на фасула в зависимост от това дали се засажда или бере при пълнолуние, при новолуние, в Нощта на огньовете или срещу Еньовден и как тези свойства се променят, ако фасулът се засажда или бере със сребърна лопатка или с нож.
Следващият човек, на когото икономът се опита да каже за нещастието си, беше Джон Лонгридж. Този път той установи, че разказва подробната история на делата и преживелиците на Юлий Цезар в Британия. Историята му беше по-точна и вярна от версиите на всички учени и създаваше впечатлението, че Стивън е изучавал предмета двадесет години и повече. Отново в разказа му се съдържаха сведения, които не се срещаха в нито една книга54.
54
Стивън разказа как след пристигането си на нашите брегове Юлий Цезар оставил войската си и влязъл в малка зелена горичка. Не направил и няколко крачки, когато видял двама млади мъже, които въздишали дълбоко и в мъката си удряли с юмруци земята. И двамата били забележително красиви и облечени в най-фини тъкани, боядисани в най-редки цветове. Юлий Цезар останал толкова поразен от благородния вид на тези младежи, че ги обсипал с въпроси, а те му отговорили искрено и без никаква плахост. Обяснили му, че са подали жалби в местния съд. Съдът заседавал веднъж на всеки три месеца, за да урежда споровете и да наказва виновниците сред местните жители, но за беда народът им е много пакостливо и сприхаво племе и в момента не се изслушват никакви дела, защото не може да се намери безпристрастен съдия: всеки достоен човек измежду тях или е обвинен в престъпление, или поддържа тесни взаимоотношения с някого от обвиняемите. Като чул това, Цезар се смилил над тях и веднага предложил да стане съдия, което младежите с готовност приели. Те го повели по кратък път през гората към обрасла с трева падина между полегати зелени хълмове. Там Цезар заварил около хиляда невиждано красиви мъже и жени. Седнал на склона на един от хълмовете и изслушал всичките им жалби и обвинения, а след това отсъдил толкова мъдро, че всички останали доволни и никой не си тръгнал с лоши чувства.
Хората били толкова доволни от Юлий Цезар, че му предложили в замяна каквото пожелае. Цезар помислил малко и казал, че иска да завладее света. Те му го обещали.