Потомците на Шанара

— Само ти така си мислиш, момче! Кой ще каже дали няма да се променят нещата? — Падишар му се усмихна окуражително. — Дай си малко време. Нека раната да заздравее, както казват.

Морган остави храната, изгубил интереса си към нея и притисна колене към гърдите си. Остана безмълвен, въпреки че бунтовникът очакваше от него отговор и се замисли за това, че нещо не бе станало както трябва след като взеха решение да с слязат в Дупката, за да търсят Меча на Шанара.

Веждите на Падишар нервно потрепереха. Когато Морган се помръдна, додаде:

— Слушай ме, планинецо. Ние сме живи, със или без меча, и няма да те оставя да се държиш като полумъртва кукла…

Морган скочи на крака.

— Достатъчно, Падишар! Не ми трябва да се притеснява за мен! — Гласът му прозвуча по-рязко, отколкото би искал, но не можа да скрие гнева си. Намери му и място. — Защо не се притесниш за братята? Имаш ли въобще представа какво им се е случило? Защо ги изоставихме там?

— А! — зяпна другият. — Значи това е, което те човърка, така ли? Е, планинецо, братята сигурно отдавна са се измъкнали. Видяха ни на излизане от караулното. Федерацията не е чак толкова глупава, та да не свърже рапорта за случилото се с двамата изчезнали войници. Сигурно вече имат описанието ни. Ако не бяхме изчезнали от града веднага, може би никога нямаше да успеем!

Посочи планинеца с пръст.

— А братята, от друга страна, никой не ги видя. Никой няма да разпознае лицата им. Освен това досега Дамсън ги е открила. Тя ще ги доведе при Издатината. Ще ги изведе и от Тирзис щом се появи възможност.

Морган упорито поклати глава.

— Може би да, може би не. Беше толкова убеден и за възможностите ни да вземем Меча на Шанара, а виж какво стана!

Падишар почервеня от яд:

— Едва ли бе тайна за който и да е от нас, че има рискове!

— Кажи това на Стасас, Друт и Киба Блу!

Големият мъж сграбчи туниката на Морган и яростно го разтърси. Очите му бяха сурови.

— Тези, които загинаха, бяха мои приятели, планинецо, не твои. Не хвърляй това в лицето ми! Каквото съм правил, правил съм го за всички ни. Нужен ни е Мечът на Шанара! Рано или късно ще трябва да се върнем за него, независимо от Призраците! Знаеш го толкова добре, колкото и аз! Колкото до братята — и на мен не ми харесва, че ги оставихме! Но изборът ни беше прекалено малък!

Морган безуспешно се опита да се освободи.

— Поне можеше да отидеш и да ги потърсиш.

— Къде? Къде да ги търся? Мислиш ли, че се крият някъде, където да можем да ги открием? Дамсън не е глупачка. Тя ги е бутнала в най-затънтената дупка на Тирзис! Не разбираш ли какво се случи там? Снощи открихме тайна, която Федерацията се е опитала да скрие с много труд! Не съм сигурен, че който и да е от нас разбира напълно случилото се, но е достатъчно, че Федерацията мисли така. Те ни искат мъртви! — Гласът му беше дрезгав. — Зърнах какво става около Външната порта. Федералните власти вече не се интересуват от нищо. — направо са удвоили постовете и патрулите и са мобилизирали целия гарнизон! Ако не греша, решили са да ни унищожат завинаги, млади Морган Лий: теб, мен или който и да е друг член на Движението, до когото се докопаш. За тях сме заплаха, защото за пръв път откриваме какво преследват. Няма да подминат това току така.