Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Захватът му се стегна. Пръстите, бяха като от камък.
— Ще ни преследват и най-добре ще е да не сме някъде, където могат да ни открият! — Пусна планинеца, все — си дълбоко дъх и продължи. — Във всеки случай не мисля да споря с теб. Тук аз съм водача! Добре се би в Дупката и може би това ти е коствало нещо. Но това не ти дава право да поставяш под, въпрос заповедите ми! По-добре от теб знам как да останем живи и най-добре ще е да го запомниш.
Морган пребледня от ярост, но се въздържа. Знаеше, че няма смисъл да продължат спора — големият мъж нямаше да промени мнението си. Знаеше освен това, някъде дълбоко в себе си, където можеше да си го признае, че казаното от Падишар бе истина.
Отстъпи и пооправи смачканите си дрехи.
— Просто искам да съм сигурен, че братята не са забравени.
Усмивката на Падишар Крийл беше бърза и сурова.
— Нито за момент. Поне не от мен. Свободен си да избереше свое мнение по въпроса.
Отдалечи се сред дърветата. Малко по-късно Морган преглътна гнева и гордостта си го последва.
За втори път Пар се събуди към средата на следобеда. Кол го разтърсваше, а миризмата на гореща супа изпълваше помещението. Премигна и бавно седна. Дамсън бе седнала на пейката и разсипваше бульон, а парата я закриваше. Тя погледна към него и се усмихна… Червената й коса искреше под проникващата през процепите на капаците слънчева светлина. Пар почувства непреодолимо желание да я докосне.
Дамсън му поднесе супата заедно с плодове и мляко, а Пар помисли, че това е най-вкусната храна, която някога е опитвал. Изяде всичко. Изненада се, че успя да заспи, но сега тялото му бе отпочинало и болките почти бяха изчезнали. По време на яденето говориха малко, така че му остана време да числи. Умът му започваше да работи, бягайки от кошмарите на миналата Нощ, към мислите за това, което им предстоеше. Трябваше да осмисли и провери подозренията си и да направи планове за действие.
Това го караше вътрешно да трепти от очакване и нетърпение. Вече бе открил, че може да постигне немислими неща.
Когато двамата Омсфорд свършиха с яденето, се изкъпаха във ваничката г прясна вода. След това Дамсън ги помоли да седнат и им разказа какво се бе случило с Падишар и Морган.
— Избягали са — започна тя без предисловие. В зелените й очи се отразяваше удивление и задоволство. — Не знам как са успели, но са го направили. Отне ми малко време да се уверя, че са свободни, но исках да съм сигурна в това, което ми казаха.
Пар се усмихна на брат си успокоен. Кол прикри собствената си усмивка и повдигна рамене.
Доколкото ги познавам, сигурно са уговорили да ги пуснат измърмори той.
— Къде са сега? — попита Пар. Изглеждаше сякаш му бяха върнали години от живота. Падишар и Морган бяха избягали — това беше най-добрата новина, която можеха да му донесат.
— Това не знам — отговори Дамсън. — Сякаш са изчезнали. Или са се покрили в града или, което е по-вероятно, са излезли веднага и са на път към Издатината. По-добре е да са избрали последното, защото целият Федерален гарнизон е мобилизиран и причината може да бъде само една. Искат да последват Падишар и хората му в Хълмовете. Очевидно каквото и да сте направили снощи, то ги е разгневило. Носят се всякакви слухове. Някои разправят, че десетки федерални войници са били убити до Портата от чудовище. Други казват, че чудовищата са изпуснати в града. Каквото и да е. Досега Падишар се е изплъзнал и е тръгнал на север.
— Сигурна ли си, че Федерацията не го е открила? — настояваше Пар.
Дамсън поклати глава.
— Щях да чуя.
Беше седнала на пейката до сламениците. Тя отпусна глава назад и светлината огрея нежното й лице.
— Сега е ваш ред. Кажи ми какво се случи, Пар. Какво открихте в Дупката?
С помощта на Кол Пар разказа какво ги бе сполетяло. Спомена не само за срещата с Призраците, но и за странното нещо, което се беше случило с молитвената песен, за неочакваната сила на магията и дори за подозренията, че Камъните на Елфите имат нещо общо с това.
След като свърши, тримата се спогледаха, замислени за случилото се в Дупката и какво всъщност означава то. Пръв заговори Кол. Според мен сега имаме повече въпроси отколкото преди да влезем.
— Но също и знаем нещо, Кол — противопостави се Пар.
Приведе се напред в желанието си да говори.
— Знаем, че има някаква връзка между Федерацията и Призраците, Федерацията сигурно знае какво има долу. Не може да не обръща внимание на истината. Може би дори е помогнала за създаването на онези чудовища. Възможно е федерални затворници да са били хвърляни в Дупката и да са се превърнали в това, което стана Киба Блу. И защо са още там долу, ако Федерацията не ги държи? Не биха ли избягали отдавна, ако можеха?