Молитвената песен

Брин сграбчи ръката на Роун. Може би…

В този момент чудовището подскочи рязко, изтръгна се от Аланон, втурна се през открития тревист склон на долчинката и хукна сред дърветата. По тялото му все още имаше пламъци, но огънят беше започнал да утихва. Разстоянието между Джачайра и Аланон беше прекалено голямо и друидът нямаше възможност да поддържа огнената стена. Звярът с вой се стрелна към група от борове, удряше се в дърветата и сипеше наоколо си огън. Изпочупените клони и борови иглички пламнаха и сред сенките се извиси дим.

В центъра на долчинката Аланон отпусна уморено ръце. Брин и Роун чакаха смълчани и наблюдаваха димната завеса, зад която беше изчезнал звярът. Гората отново се смълча.

— Отиде си — най-после промълви Роун.

Миг след това нещо се раздвижи в обгорения и потъмнял участък на боровете. Ледени тръпки побиха Брин. Джачайра излезе от дърветата. Запристъпва плавно към края на долчинката. Муцуната му беше разкривена в зловещата гримаса, жълтите му очи святкаха злобно.

Огънят не беше засегнал чудовището.

— Що за сатана е това? — прошепна Роун Лий.

Джачайра отново се доближаваше бавно до Аланон. Дишаше тежко и напрегнато. От гърлото му се изтръгна нисък, рязък вой на нетърпение. Напредваше с вдигната муцуна, сякаш душеше миризмата на друида. Високата трева пред него беше покрита с тъмночервени петна от кръвта на високия мъж. Джачайра спря, бавно се наведе над кръвта и започна да я лиже от земята. Изведнъж гневният вой се превърна във вик на блаженство.

После звярът нападна. С едно единствено плавно движение то сви задните си крака и се метна върху Аланон. Друидът вдигна ръце и разтвори бавно пръсти. Съществото беше върху му преди да е изпратил огъня. Двамата се затъркаляха във високата трева, вкопчени в яка хватка. Чудовището връхлетя светкавично и острият предупредителен вик на Брин не успя да стигне навреме до ушите на друида. На върха на пръстите на Аланон заблестя син огън, който обгаряше китките и предните крайници на нападателя, но огънят не го засягаше. Кривите нокти на Джачайра се забиха в Аланон, проникнаха през плаща и плътта и се забиха до кокал. Главата на друида се килна назад и лицето му се изкриви от болка — болка, която беше нещо повече от физическо страдание. Друидът отчаяно се мъчеше да се освободи от звяра, но Джачайра го беше притиснал здраво и той нямаше пространство за действие. Нокти и зъби се забиха в Аланон и мускулестото тяло на чудовищния нападател притисна силно тялото на друида към земята.

— Не — изкрещя Брин.

Принцът на Лий успя да се измъкне от девойката от Вейл, която се опитваше да го задържи, стиснал здраво в двете си ръце огромния меч.