Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Гестапо и частите на SS, вермахтът и протекторатната жандармерия обаче били в постоянна готовност.
По шосетата полицейските патрули дебнели и проверявали строго всички коли.
Планът е трябвало да бъде осъществен на 19 юни, петък, но един ден преди това нацистите обкръжават църквата.
През онази нощ са дежурни Адолф Опалка, Ян Кубиш и Ярослав Шварц. Караулният им пункт е на амвона. Когато дочуват шума откъм улицата, а по-късно и виковете на немците, те се подготвят за стрелба, а щом есесовците приближават олтара, тримата откриват огън. Известно време командата се отбранява, след което заедно с командира Панвиц се измъква на улицата. Оттук Панвиц организира нова атака, която започва с картечни изстрели от гимназията „Ирасек“. Към обсадената църква е насочено и оръдие. Отново взвод гестаповци се нахвърлят, но вътре в църквата попадат под огъня на собствената си картечница, който не им позволява да се разгърнат. Обстрелват и амвона, но са принудени отново да отстъпят, тъй като началникът на пражкото гестапо Гешке разбира безсмислената тактика и нарежда да се прекрати стрелбата. Нова група, въоръжена с ръчни гранати, нахлува в храма.
Цели два часа продължава боят на чехословашките парашутисти срещу превъзхождащите ги хитлеристи. Обсадените се отбраняват до последни сили. Раняват Ярослав Шварц, но той продължава да воюва и едва когато разбира, че силите му го напущат, насочва пистолета към слепоочието си и натиска спусъка. Граната разкъсва Ян Кубиш. Адолф Опалка продължава боя сам, макар и тежко ранен. Към седем часа сутринта той посяга към ампулата с отровата. Огънят секва.
Есесовците се изкачват по витата стълба и разбират, че още не са победили, че това е само предният пост, че другите парашутисти се укриват някъде в подземието на храма. Кучешкият им нюх ги отвежда до входа на криптата.
Изнасят на улицата двамата умиращи и единия вече мъртъв парашутист. До мъртвия изправят изменника Чурда.
„Да, този е Опалка“ — казва той.
Шварц и Кубиш умират по пътя към болницата, без да проговорят.
Под килима, недалеч от олтара, хитлеристите откриват тежка каменна плоча. Есесовецът Шинк прави няколко крачки в тъмнината. Посреща ги силен огън. В подземието има още няколко въоръжени мъже, решени да се отбраняват. До четвъртия вход нацистите поставят картечница и стрелят наслуки в криптата. Стрелбата е неточна, само малка част от подземното пространство е обстрелвано. Променят тактиката си.
Вентилационната шахта на криптата завършва с малко прозорче в стената. Довеждат до него капелана и му заповядват да подкани парашутистите да се предадат. Отначало той се колебае, но все пак се обръща към тях:
„По заповед на немския началник трабва да ви подканя да се предадете“ — казва с твърд глас. Откъм подземието прозвучава категоричен отказ.
За да се преодолее съпротивата на четиримата в църквата „Кирил и Методий“, повикана е пожарната команда. Пожарникарите разбиват решетките на малкото вентилационно прозорче. Наистина те не бързат, но тези няколко минути спокойствие ще струват скъпо на обсадените. Гестаповците хвърлят през прозорчето няколко бомби със сълзотворен газ. Когато по-късно по заповед на гестаповеца Гешке пожарникарите пъхат маркучи, за да наводнят подземието, парашутистите няколко пъти ги изблъскват обратно.
Търси се позиция за пряк обстрел. Тогава гестаповците отново се сещат за каменната плоча пред олтара. След като не успяват да я разбият с чукове и брадви, взривяват я. Открива се широка стълба.
Пожарникарите продължават да наводняват криптата.
Криминалният комисар Панвиц нарежда на няколко гестаповци предпазливо да слязат по стълбата. Натискат спусъците на автоматите и стреляйки непрекъснато, те слизат стъпало по стъпало. От подземието парашутистите откриват огън. Първите полицаи падат скосени, останалите избягват. Отново хвърлят в подземието ръчни гранати. Криптата под църквата „Кирил и Методий“ се разтърсва от взривове.
След около половин час настъпва мъртва тишина. Защитниците на наводнената подземна крепост са привършили боеприпасите. Четиримата бойци воюват до предпоследния патрон. Последните четири патрона са оставили за себе си. Ян Хруби, Йозеф Габчик, Йозеф Валчик, Йозеф Бублик замлъкват завинаги.
Изнасят труповете им и ги поставят на каменната църковна плоча. Господин държавният секретар К. X. Франк, разкрачен, като след лов, доволно се поклаща пред плячката. Повиква Чурда и осемнадесетте арестувани за опознаване на мъртвите.
Според някои данни, около четиристотин, според други, над седемстотин гестаповци и есесовци побеждават седемте смели. Но когато оглеждат труповете им, за свой срам установяват, че нито един не е загинал от немски куршум. Всички са воювали до последни сили и слагат сами край живота си. За наперените германски офицери това е истинско фиаско, между командирите на гестапо и SS възникват противоречия, започват взаимно да се чернят и да се обвиняват в непособност.