Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
стр. 46. „Д-р Писалев — рядко възпитана личност. Народна и сдържана личност. Грижи се за пациентите като за негови близки. Липсва му самочувствие, въпреки че има покритие. Работи много, но е притеснителен. Той е човек на изкуството, умее да пише литературни издания. Притежава чувство за хумор. Умее да се сработва с колектива.“
Защо са изчезнали вятърните мелници, д-р Писалев? Защо е изгубен навеки Дон Кихот? Господи, това „навеки“ е страшно! А безкрилите делници, които влачим в кръг, „в един безкраен кръг“? Не, не искаш такъв живот, нали, д-р Писалев? Не искаш, но си принуден. Имаш жена и дете и затова трябва да влачиш безкрилите си делници, понесъл „товар жесток от обич към жена“. Д-р Писалев, аз също имам семейство, не съм самотна кукувица на тоя свят, нали знаеш? Но може би не знаеш, че именно заради семейството си напуснах работа. Когато споделих със синовете си какво става при нас, знаеш ли какво ми казаха те? Казаха ми:
— Мамо, не трябва да мълчиш! — а очите им пронизаха сърцето ми като кинжали, хем четири кинжала наведнъж, не само два. Заради четири честни очи подадох сигнала, д-р Писалев, очите на моите синове. Разбира се, това не беше единствената причина. В живота е по-сложно и няма единствена и последна истина, но че синовете ми очакваха от мен да не мълча като шушумига, е много важна част от комплексната истина.
По едно време д-р Писалев тръгна да се прибира в кабинета си. Догоних го в коридора, като държах в ръка вестника, в който криех сигнала и му казах:
— Д-р Писалев, имам нещо за четене тук, мисля, че ще ви заинтересува. И вие сте споменат.
Той повдигна вежди, може би си помисли, че е някаква статия. Преди години някакъв вестник публикува гневно писмо-оплакване от съпругата на наш болен под заглавие „Черни души в бели престилки“. Извадих сигнала, свих го на руло и му го подадох:
— Прегледайте това в кабинета си, не е спешно, после ще си го прибера.
След половин час д-р Писалев ме извика по телефона в кабинета си. Отидох. Седеше на бюрото си, беше свалил очилата си и разтриваше уморените си очи.
— Поздравявам те, Ани — направо започна той. — Много хубаво си го написала.
— Какво мислите, че ще последва сега?
— Ами като четях, си мислех, че първо ще изхвърчи инж. Фонев, а може и шефът след него. Но може и да греша. Вероятно ще те подгонят. Готви се!
— За какво да се готвя? Те да направят проверка. Всичко е само факти, има изследвания на болните.
— Искаш да кажеш — няма изследвания! — засмя се той.
— Именно! Да дойдат да поискат изследванията за хепатит, да видим какво ще стане. Кой болен откога е при нас, кога е изследван, дата, резултат. Няма мърдане!
— Ани, ти на колко години си? Имаш ли 35? — почти любовно ме погледна той.
— Хайде сега! Жената е на толкова, на колкото изглежда, нали?
Това беше разговорът ни с д-р Писалев. Вместо да ми беше правил комплимент, че младея с десет години, да беше ме подкрепил. Разчитах на него заради рапорта, в който посочи Форито като виновник за използването на заразен апарат от незаразен болен (или поне неизследван). Но Форито точно тогава не е бил виновен. Всички техници са го правели редовно, преди и след този случай, и продължаваха да го правят — с благословията на шефа.
стр. 46. „Д-р Зайкова — млада лекарка с привлекателна външност. Контактна личност. Умее да работи с пациентите и по-нисшия персонал. Приветлива е. Обучава студенти. Посещава чужбина с цел да разшири познанията си в областта на ХД.“
Съвсем закономерно, значи, професорът я замени с една млада и амбициозна лекарка. Тази лекарка също много случи с него. Навлезе в професията с бързината на шампион по бързо бягане и докато колегите й години наред кретаха като стари костенурки, тя ги надмина с лекота и се издигна до степен доктор на науките, обирайки лаврите на славата и завистта.
… д-р Зайкова стана свидетел на безотговорността на Фонев и обеща, също както Скорчева предния път, че ще докладва, но и тя не удържа на думата си, макар че я даде не само пред мен, а и пред старшата ни сестра.