Нови хиляда и една нощ

— Да — отговори той. — В тази мрачна епоха една звезда — звездата на динамита — изгря за подтиснатите и между тези, които си служат с него при толкова много опасности, такива невероятни трудности и огорчения, малцина могат да се похвалят с такова усърдие и малцина — той се спря и по лицето му премина сянка на смущение, — малцина са имали такива успехи, като мен.

— Доколкото разбирам — забеляза Съмърсет, — от гледна точка на далечните цели, които преследвате, професията ви не е безинтересна. Освен това си имате известно развлечение с играта на криеница. Но все пак, струва ми се — говоря като профан, — няма нищо по-просто или по-безопасно от това, да сложиш адска машина, да се оттеглиш в някоя съседна страна и да чакаш трагичните последици.

— От думите ви личи — отвърна заговорникът малко разпалено, — от думите ви личи, че не познавате нещата. Нима не съзнавате на каква опасност сме изложени с вас в момента? Мислите ли, че е без значение, че живеем в такава къща, минирана, застрашена, с една дума — буквално готова да рухне?

— Господи помилуй! — възкликна Съмърсет.

— И ме учудвате, когато говорите за спокойствие в тази епоха на научни изследвания — продължи Зиро. — Не знаете ли, че химикалите са пословично своенравни като жените, а часовниковият механизъм — капризен като самия дявол? Виждате ли на челото ми тези тревожни бръчки? Забелязвате ли сребристите нишки, с които е прошарена косата ми? Часовниковият механизъм, часовниковият механизъм е отпечатал бръчките по челото ми — химикалите са прошарили косата ми! Не, мистър Съмърсет — подзе той отново след минута пауза с все още треперещ от вълнение глас, — не мислете, че животът на атентатора е изтъкан целият от злато. Напротив, не можете да си представите с какви бдения до зачервяване на очите, с какви съкрушителни разочарования е изпълнен животът на човек като мен. Аз работя (нека си го кажем) с месеци, от ранна утрин до късна вечер, чантата ми е готова, часовникът — нагласен, смел помощник бърза с преболяло лице да сложи уреда на разрушението, чакаме Англия да падне, хиляди да загинат, да чуем вой на страх и проклятие, ала уви! — изщракване като от детско пищовче, гадна миризма и толкова загубено време и средства! Ако можехме да си възвърнем поне унищожените чанти — заключи той замислено, — вярвам, че като пипна тук-там, ще успея да поправя дефектната машина. Но при толкова много пропилени материали и почти непреодолими технически трудности, свързани с тази работа, приятелите ни във Франция са почти готови да се откажат от средствата, които сме избрали. В замяна на това предлагам да разрушим канализацията на градовете и да пометем цялото им население със смъртоносна тифусна епидемия — изкусителна научно обоснована идея, процес, безогледен наистина, но идилично прост. Признавам неговата изтънченост, но, сър, у мен има нещо като дух на поет, може би нещо като дух на трибун. И в моята малка роля ще остана верен на този по-силен, по-поразителен и (ако може да се изразя така) по-популярен метод — фугасната бомба. Да — провикна се той с непоклатима убеденост, — въпреки всичко ще продължавам и в сърцето си чувствувам, че ще успея.