Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Младото момиче се бе унесло в мисли, та не бе чуло думите на баща си.
— На тебе говоря, Клариса.
Клариса се стресна като събудена от сън.
— Какво желаеш, тате? — попита тя.
— Довечера ще ти представя барон Бронт, бъди към него внимателна, дете мое, за да остане с добро впечатление от тебе.
— Ще се постарая да му се харесам, папа — каза тя наивно.
— Ще му се харесаш, за тебе няма да е трудно. Ти много се интересуваш от всичко немско.
— Аз обичам Германия — отговори Клариса и очите й светнаха, — бих искала Германия да е мое отечество. Знаеш ли, татко, откога обичам Германия? Откакто бяхме в Берлин и на Рейн.
Немските момичета са по-мили, отколкото руските. Те са приятни, кротки и общителни.
— Не са по-добри от тебе, Клариса — каза Ягодкин, като я милваше по русата коса.
— Барон Бронт смята навярно да се върне в Германия — каза госпожа Ягодкина.
— Съвсем не, смята да остане в Русия и затова ще постои няколко месеца в Петербург. Той е много богат, но поради някои семейни неприятности се преселва тук. Така разбрах от разговора ни.
Влезе един слуга и съобщи, че са дошли много гости.
Скоро салоните се напълниха. Тук бяха хора от най-висшето петербургско общество.
Покрай фраковете не липсваха и украсените мундири, което показваше, че Ягодкин има връзки с най-добрите фамилии.
Богаташът поздрави гостите с галантността на общителен човек. Той умееше да каже нещо приятно на всекиго.
Вратата се отвори и влезе един елегантен възрастен господин. Ягодкин се поклони дълбоко и го съпроводи до едно канапе.
Една звезда светеше на гърдите на този човек, а маниерите му подсказваха, че е от висшето общество…
— Господин министър-председателю — каза Ягодкин, — позволете ми да ви благодаря за честта, която ми оказахте с посещението си. Никога салонът на Ягодкин не е бил удостояван с такава чест.
Министърът подаде колебливо ръка на Ягодкин.
— Искам да поговорим насаме, драги господин Ягодкин, на четири очи. Много е важно — каза тихо министър-председателят.
— Надявам се, че не е нещо неприятно — рече Ягодкин.
— Както искате, така го вземете, но оставете това, после ще поговорим нашироко.
Ягодкин желаеше да продължи разговора, но многото гости не му позволяваха да стори това.
Слугите донесоха разнообразни питиета.
Ягодкин вече жадно пиеше, когато една ръка го тупна по рамото. Като се обърна, видя, че това е госпожа Бояновска.
— Не забелязахте ли, че съм тук, любезни приятелю? Или не очаквахте да дойда?
— Вие придавате голям блясък на тържеството — каза милионерът, като целуна ръката й. — Позволете ми да ви представя жена си и дъщеря си.
— Моля.
В тази минута пристигна Клариса и се изправи до баща си. Ягодкин я хвана за ръка и я представи на Бояновска.
— Вие имате прекрасна дъщеря, господин Ягодкин — каза тя. — Сякаш не ми се вярва, че вие сте бащата на това момиче.
С този комплимент тя ядоса Ягодкин. Той не разбираше, че Феодора го подиграва.
— Нека станем добри приятели, мила госпожице — рече Феодора, като й подаде ръка. — Във вас виждам образа на моята младост, бих искала винаги да го имам пред очите си.
Клариса наведе глава и не каза нищо.
— Вие не се решавате да приемете поканата ми — изрече покачено Феодора. — Няма ли една приятелска дума за мене? Поне отговорете на ръкостискането ми. Любезни господин Ягодкин, дъщеря ви ме гледа доста недоверчиво.
Мълчанието на Клариса много я оскърби и горделивата жена се обърна.
Щом останаха сами, Ягодкин поклати заканително глава и каза строго на дъщеря си:
— Сърдя ти се, ти днес ме засегна много. Не те разбирам. Защо не й проговори като на приятелка?
— Не искам да приема поканата й.
— Защо, ако смея да попитам?
— Защото се отвращавам от това приятелство.
— Мило дете, много прибързано решаваш. Страхувам се, че съм ти дал повечко свобода. Какво имаш против тази жена?
— От погледа й чета, че е без сърце, че зад бялото й чело се таи суровост. Не виждаш ли колко театрално говори? Тя е фалшива и неискрена. Извини ме, тате, но аз те предупреждавам: пази се от тази жена.
Въпреки че тези думи не се харесаха на Ягодкин, той се зарадва в себе си, защото Клариса имаше право.
— Мила Клариса, аз съм ти дал пълна свобода, но не бих искал да се отнасяш така строго с тази жена.
— Господин барон Бронт — съобщи слугата. Двукрилата врата се отвори и баронът влезе. Всички зашушукаха.
Пристигането на барона заинтересува събраното общество.
Той бе висок широкоплещест господин — немски тип. Чертите на лицето му, устата, брадата и русата коса му придаваха интелигентен вид, вид на човек с добро сърце.