Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ти не трябва да се показваш, защото тази тухла ще я обеся на врата ти.
След това излезе от стаята. На стълбите беше тъмно, но за да не я забележат, не взе свещ. Пътната врата беше само притворена. Тя сграбчи детето и изтича на улицата.
Сняг се трупаше по улиците, а вятърът непрекъснато свиреше. И в такова лошо време тази ужасна жена не се подвоуми да тръгне.
— Тази нощ сякаш е отредена за убийство — каза тя. — Дали е лошо или добро времето, за теб, дете, е все едно. Ти ще отидеш в Нева и там ще си останеш, а пък аз се оплаквам от времето, защото ще трябва да се връщам. Не всекиму върви като на тебе, детето ми.
— Хей, старо, ти накъде с това дете? — попита един минувач. Пред нея застана призрак с висок цилиндър на главата.
Тази среща никак не се понрави на старата и затова тя остро му отвърна:
— Твоя работа ли е какво върша и къде отивам, палячо такъв! И ти си един от онези, които убиха мъжа ми.
— Убил съм мъжа ти! — викна той учуден. — Нима още не са го намерили? Тогава трябва да е бил пиян и някой го е бутнал в Нева.
— Аз по-добре зная какво е станало с него. Какво ли ми дрънкаш, върви си по пътя. Хайде сбогом!
Тя понечи да тръгне, но той я спря.
— Какво ще правиш с това дете? Тя не можеше да не отговори.
— Болно е, нося го на лекар — продума най-сетне.
— Тогава ти желая успех.
След няколко минути тя се намери до един малък мост на Нева.
Никой нямаше наоколо.
— Тъкмо такова място търся — каза си тя. — Тук ще го хвърля.
Наведе се от моста и започна да гледа водното огледало. Повърхността на водата бе покрита с ледена кора.
— Като хвърля детето, ледът ще се счупи. Пък и да не се счупи, детето пак ще се убие. Затова напред, дете, ти трябва да паднеш долу, а аз след това ще имам 100 рубли в джоба си.
Тя постави на парапета детето, което — било от страх, било от студ — цяло трепереше.
Огледа се още един път наоколо да не би някой да я види и само след миг детето щеше да бъде в реката.
Само всемогъщият Бог можеше да й попречи да извърши това ужасно дело.
Тя отдръпна ръце от детето.
Децата имат ангели-хранители.
Къде е твоят ангел-хранител, клети Владимире, защо не разпери крилата си да те спаси?
XX. БАЛ У МИЛИОНЕРА
Никъде в Петербург гостите не прекарваха така хубаво, както в къщата на милионера Ягодкин. Не бяха само баловете, за чието великолепие се говореше, не бе само прислугата, която в нищо не отстъпваше на царската, нито богатата трапеза, на която канеше той своите гости — най-интересно беше обществото, което всеки месец се събираше у Ягодкин.
Една покана от такова семейство бе голяма чест и привилегия, защото поканените биваха само най-отбрани хора.
Бе девет вечерта.
Салоните бяха още празни. Около водостока се разхождаха само домакините — Ягодкин, жена му и дъщеря му.
Дамите носеха вечерни тоалети. Госпожа Ягодкина бе с черна копринена рокля, украсена със скъпа дантела, а дъщерята — с бял тоалет и изглеждаше необикновено прелестна.
Макар че бащата желаеше дъщеря му да носи скъпоценности, тя си бе сложила само една тънка златна верижка и медальон с портрета на майка си.
Това бе портрет на госпожа Ягодкина от младите й години.
Опрян на облегалото на един стол, Ягодкин си играеше с верижката на часовника си.
— Право да ти кажа, тази вечер с голям интерес очаквам гостите — подхвана той, — защото сред нас ще бъде млад кавалер, заслужаващ внимание.
— Навярно говориш за немския барон, който вчера ти направи посещение? — каза госпожа Ягодкина, като си вееше с ветрилото. — Трябва да призная, че не мога да разбера защо обсипваш с хвалебствия тоя млад буржоа. Ами че ти само един път си го видял и говорил с него.
— Мила, мисля, че много пъти съм ти доказвал, че съм добър психолог. Достатъчен ми е само един поглед, за да позная човека.
— Само да не се мамиш, миличък.
— Досега никога не съм се измамил и вярвам, че и в бъдеще не ще се измамя.
Наистина барон Бронт вчера ме посети за първи път, но той е тук само от четири дни. Пръв той ми направи посещение. Донесе ми писмо от руския консул в Неапол, в чиято къща той бил винаги добре приеман по време на пребиваването си по здравословни причини.
— Млад ли е баронът? — попита госпожа Ягодкина, като погледна изкосо Клариса.
— Красив, млад, богат, самостоятелен — побърза да отговори Ягодкин и също погледна Клариса, която не обръщаше никакво внимание на разговора.
— Нека оставим този разговор, той е получил поканата ми и ще дойде довечера. Тогава ще имаме случай по-добре да се опознаем.