Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Разбира се, мнозинството от синовете и дъщерите на най-изтъкнатите аристократични родове продължаваха да я отхвърлят и да я одумват злостно зад гърба й. Ала най-изненадващо беше, че Мия — въпреки публичното унижение — успя да се сдобие с благосклонността на два от тези предвзети придворни кръгове. Което доказа правотата на предположението ми, че тя няма задълго да остане в сянка. Всъщност видях първите признаци на отмъщението й да надигат глава. Засякох я един ден по пътя ми към класната стая. Тя стоеше заедно с още неколцина други наши съученици. Като минах покрай тях, Мия изведнъж заговори по-силно, очевидно с намерението да я чуя.
— … са съвършената двойка. И двамата принадлежат на две напълно отхвърлени и обезчестени фамилии.
Стиснах зъби и продължих да крача напред с невъзмутима физиономия, но проследих погледа на тази усойница към ъгъла, където Лиса и Кристиан се бяха усамотили. Бяха погълнати от собствения си свят и представляваха великолепна гледка: тя руса и красива, а той е онези пронизващо сини очи и гарвановочерна коса. Не можех да откъсна очи от тях. Мия май имаше право. И двете фамилии бяха изпаднали в немилост. Кралица Татяна публично бе унизила Лиса. И макар че никой не търсеше вина у Кристиан за това, което се бе случило с родителите му, за петното, лепнато от тях върху името Озера, повечето от потомците на кралските фамилии продължаваха да странят от него.
Мия обаче се оказа съвършено права и за още нещо. В много отношения Лиса и Кристиан бяха съвършени партньори. Може би защото и двамата бяха сред отхвърлените от обществото, макар някога в миналото Драгомир и Озера да са били сред най-тачените родове в цялото кралство. За съвсем кратко време Лиса и Кристиан започнаха да се допълват взаимно, което можеше да им помогне да заемат достойното място на далечните си предшественици. Той бе започнал да възприема по нещо от нейното светско лустро, докато тя се учеше да се въздържа от изблиците на страстите си. Колкото повече ги наблюдавах, толкова повече се убеждавах, че от тях се излъчва едновременно и енергия, и увереност.
Те нямаше лесно да се предадат.
Мислех си още, че всичко това заедно с вродената любезност на Лиса много й помагаше да печели хората на своя страна. Кръгът ни от приятели неотменно се разрастваше. Разбира се сред първите, които се присъединиха към нас, беше Мейсън, който не се и опитваше да крие, че проявява интерес към мен. Лиса доста ме подкачаше на тази тема, но аз още не бях решила какво да правя с него. Част от мен си мислеше, че е крайно време да ми стане сериозно гадже, но останалата част от душата ми копнееше за Дмитрий.
През повечето време той се отнасяше към мен както се очакваше от един наставник. Беше ефективен. Предан. Стриктен. Разбиращ. Между нас нямаше нищо необикновено, нищо, което би могло да накара някого да заподозре, че помежду ни е имало и нещо повече… като изключим епизодичната размяна на замислени погледи. И след като преодолях вътрешната си емоционална реакция, осъзнах, че той — технически поне — беше прав за нас. Възрастта наистина беше проблем, особено докато аз все още се обучавах в Академията. Но колкото до другото, което беше казал… то, хм, така и не ми бе хрумвало. А би трябвало. Двама пазители, забъркани в интимни отношения, действително щяха да си отвличат взаимно вниманието от поверения им морой, когото трябваше да защитават. Не можехме да си позволим това да се случи, нямахме право да рискуваме живота на Лиса заради желанията си. Иначе с нищо нямаше да се окажем по-добри от Аби Бадика и Зандър, които бяха изоставили задълженията си. В тази връзка веднъж бях споделила с Дмитрий, че моите собствени чувства нямат значение. Лиса беше на първо място. Надявах се само да мога да го докажа.
— Много жалко за лекуването — сподели Лиса с мен.
— Хм? — Ние седяхме в нейната стая, преструвайки се, че учим заедно, но моите мисли пак се оказаха изцяло обсебени от Дмитрий. Толкова лекции й бях изнесла заради увлечението й да пази тайните си, но аз самата никак не бях склонна да й призная, че бях толкова близо до това да се разделя с девствеността си. По някаква неясна дори и на мен причина не бях склонна да го споделя с Лиса.
Тя пусна на пода учебника по история, който току-що бе разтворила.