Академия за вампири

Все пак ми се наложи да остана в клиниката два дни, макар че Лиса — и Кристиан, новият й неразделен спътник в живота — почти денонощно дежуреха край леглото ми, стига само да нямаха учебни часове. С тяхна помощ успях да сглобя парчетата от цялата история за случващото се извън стените на клиниката. Дмитрий се досетил, че в кампуса върлува стригой, когато открили тялото на жертвата на Натали, наскоро издъхнала, с изпита кръв. От всички в Академията тя си избрала тъкмо господин Наги. Изненадващ избор, но тъй като беше по-стар, въобще не е можел да се съпротивлява. Вече нямаше да имаме часове по славянско изкуство. Пазителите в сградата, където бе заключен Виктор, били сериозно ранени, но оцеляха. При нахълтването си там тя просто ги блъснала в стената, както и мен след това.

Виктор бе открит и заловен, докато се опитвал да избяга от кампуса. Зарадвах се от тази вест, макар да означаваше, че саможертвата на Натали е била напразна. Според слуховете Виктор въобще не бил изплашен, когато пристигнали кралските стражи, за да го отведат. През цялото време се усмихвал, сякаш пазел някаква тайна, за която никой не подозирал.

Доколкото бе възможно, животът започна да се връща към обичайните си релси. Лиса вече не помисляше да посяга към китките си. Лекарката й предписа нещо — някакъв антидепресант или успокоително, не си спомням точно, — от който се чувстваше по-добре. Никога не съм разбирала много от тези хапчета. Все си мисля, че правят хората глупави и щастливи. Но все пак си беше хапче като всички други, предназначено да лекува нещо, и най-вече да я накара да се почувства нормална и стабилна.

Което беше добре, защото сега тя си имаше други грижи на главата. Като Андре например. Най-после повярва на версията на Кристиан и за пръв път си позволи да допусне, че Андре може и да не е бил героят, за който винаги го бе смятала. Трудно й беше, но накрая се примири и прие, че той може да е бил едновременно и добър, и лош, противоречив като всички нас. Това, което бе сторил на Мия, я натъжаваше, но не можеше да промени факта, че е бил добър брат, който я е обичал. А най-важното в случая бе, че Лиса най-после успя да се освободи от натрапчивото желание да се старае да прилича на него само и само фамилията й да се гордее с нея. Сега вече можеше да бъде самата себе си… което всъщност доказваше ежедневно чрез отношенията си с Кристиан.

Съучениците ни естествено не можеха така лесно да преглътнат всичко това. Обаче тя не им обръщаше внимание. Отминаваше всичко със смях, като хич не се трогваше от шокираните удължени физиономии и презрението на останалите издънки на видни дворцови фамилии, които не можеха да повярват, че тя ходи с потомък на един жалък род. Макар че не всички те се държаха така с нея. Някои бяха готови да й признаят редица предимства и дори й показваха по време на краткотрайните й появи сред изисканото общество, че действително я харесват и че повече няма да й се налага да прибягва до внушението, за да печели одобрението им. Харесваха нейната откритост и честност, които предпочитаха пред лицемерните игри и преструвки на повечето кралски особи.