Академия за вампири

— Зная. И Кристиан ми повтаря същото. — На лицето й се появи замечтаната усмивка както винаги, щом се замислеше за него. Ако бях знаела в какви идиоти ще се превърнат заради любовта си, може би нямаше толкова ревностно да искам да са заедно. — Предполагам, че и двамата сте прави. По-добре само да си мечтаеш за магията и да бъдеш нормална, отколкото да я владееш и да бъдеш луда. Средно положение няма.

— Не — съгласих се. — Не и с това.

И тогава незнайно откъде една мисъл изникна в главата ми. Имаше средно положение. За това ми напомниха думите на Натали: Струва си жертвата, струва си да се откажеш от слънцето и магията.

Магията.

Госпожа Карп се беше превърнала в стригой, защото беше полудяла. Или по-точно бе станала стригой, за да не се побърка. Превръщането в стригой напълно изолираше мороите от всякакви магии. След този акт тя повече не можеше да върши чудеса. Дори не можеше да усеща магията чрез сетивата си.

Нито изпитваше желание за това. Докато се взирах в Лиса, усетих как в мен се надигна тревога. Ами ако Лиса стигне до този извод? Ако и тя пожелае да направи нещо подобно? Не, бързо реших аз. Лиса никога няма да постъпи така. Тя е прекалено силна и морална личност. Пък и докато пиеше хапчета, разумът й щеше да я предпазва от нещо толкова драстично. И необратимо.

Все пак размислите ми ме подтикнаха да потърся повече информация. На следващата сутрин отидох в църквата и седнах да чакам на една от пейките, докато накрая свещеникът се появи.

— Здравей, Роузмари — посрещна ме той, видимо изненадан.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Изправих се.

— Имам нужда да узная нещо повече за свети Владимир. Прочетох книгата, която ми дадохте, както и още една-две други. — Благоразумно предпочетох да не му споменавам за онези, които задигнах от тавана на църквата. — Никой нищо не казва как е умрял. Какво се е случило? Какъв е бил краят на неговия живот? Да не е бил убит?

Гъстите вежди на свещеника се повдигнаха.

— Не. Умрял е от старост. В мир.

— Сигурен ли сте, че не е станал стригой? Или че не се е самоубил?

— Не, разбира се, че не. Защо мислиш така?

— Ами… той може да е бил светец и така нататък, но е бил и малко луд, нали? Мислех си, че може… знам ли… накрая съвсем да е полудял.

Лицето му стана напълно сериозно.

— Вярно е, че се е борил с демоните… с лудостта… през целия си живот. Било е жестока битка и понякога е стигал дотам, че му се е искало всичко да свърши по-скоро и да умре. Но го е преодолял. Не е позволил да бъде победен.

Зяпнах от изумление. Свети Владимир не е разполагал с хапчета, а освен това несъмнено е продължавал да ползва магията.

— Как? Как го е постигнал?

— Мисля, че със силата на волята си. Хм… — Той замлъкна.

— И не само това, но и с помощта на Анна.

— Целунатата от сянката Анна — промърморих аз. — Неговият пазител.