Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Реши първо да задоволи бездуховното си „аз“ — чиито усещания бяха заключени в сляпото и ненаситно пространство между устните и стомаха, — преди да се потопи в Черната стена.
Фафърд се огледа внимателно и тръгна обратно към Площада на мрачните наслади, хванал с два пръста на лявата си ръка дългото, парцаливо Невидимо було, а в дясната стискаше за самото крайче Превръзката на Истинското зрение. Изобщо не беше сигурен дали провисналата шестоъгълна паяжина не гъмжи от паяци.
Забеляза отсреща яркоосветената врата на магазина — този аванпост на смъртно опасните Ненаситни, — пред която рехавата тълпа не преставаше да споделя полугласно изумлението си.
Единственото, което успя да различи от такова разстояние, беше продавачът с червена шапка, червени ботуши и шалвари, който сега не подскачаше нагоре-надолу, а се подпираше на дългата метла до оформения като детелина свод.
Фафърд омота с един замах Булото около врата си. Двата края на дрипата увиснаха върху късото му палто от вълча кожа, без да достигнат широкия колан, на който висяха огромният меч и късата секира. Доколкото можа да забележи, нито милиметър от тялото му не стана невидим и той се усъмни дали парцалът изобщо работи. Както много други магьосници, Нингобъл никога не се колебаеше да ти пробута някоя негодна магия, и то не от умишлена злонамереност, а просто за да изпита силата на духа ти. Фафърд закрачи енергично към магазина.
Севернякът беше висок, плещест, страховит мъж — а грубите варварски дрехи и оръжия му придаваха още по-заплашителен вид в свръхцивилизования Ланкмар, — поради което приемаше за нормално обстоятелството, че щом го зърнеха, простосмъртните винаги отстъпваха почтително, за да му направят път.
Този път беше потресен. Всичките тези чиновничета, отрепки, студентчета, слуги, роби, дребни търговчета и пропаднали куртизанки, които друг път автоматично отстъпваха встрани (последните безочливо полюшвайки ханш пред очите му), сега се движеха право отгоре му и той трябваше да се извърта, да спира, а на моменти дори да се мята назад, за да не го настъпят по краката или да го изблъскат. А един нахален шишко едва не отнесе паяжината, върху която, както Фафърд успя най-после да забележи на светлината от магазина, нямаше никакви паяци — а дори и да имаше, сигурно бяха твърде дребни.
Пребори се с цялото това ослепяло за Фафърд меле, без да може изобщо да погледне към магазина, докато не се озова почти до вратата му. И преди да се опомни, усети как накланя главата си така, че ухото му докосва рамото, и мята паяжината на Шилба върху очите си.
Имаше чувството, че се разхожда призори в гората и по лицето му полепват паяжините между гъстите шубраци. За момент всичко затрептя като през кристална решетка. Постепенно трептенето замря, чувството, че по очите му е полепнал фин прашец, изчезна и зрението на Фафърд се нормализира — поне доколкото можеше да прецени.
Входът на магазина на Ненаситните се оказа затрупан със смет — и то твърде противна на вид: стари кокали, умряла риба, карантия, натрошени стъклени и глинени съдове, разцепени дървени кутии, огромни зловонни гниещи листа с пъстри оранжево-кървави петна, вехтошарски дрипи, тлъсти червеи, щъкащи нагоре-надолу стоножки, хлебарки, личинки и други отвратителни екземпляри.
Върху целия този куп се мъдреше почти напълно оплешивял лешояд, който май бе умрял от някаква птича екзема. Поне на Фафърд му заприлича на умрял, но в този момент лешоядът открехна едното си око, покрито с бяла ципа.
Единственият що-годе достоен за продан предмет — при това изключението се набиваше на очи — бе високата черна желязна статуя, малко по-висока от човешки ръст, на мършав фехтовач със заплашителна, но същевременно меланхолична външност. Стъпила на квадратния пиедестал до вратата, статуята бе леко сведена и се подпираше на дългия си меч, загледана печално към площада.
Статуята го накара да си припомни нещо — някаква съвсем скорошна случка, както му се стори, — но в следващия миг всичко в главата му се обърка. При такива светкавични набези най-важното условие е да не спираш нито за секунда. Разкопча калъфа на секирата, измъкна безшумно Сивия жезъл и извърнал поглед от купчината пълзяща смет, нахлу в Базара на чудесата.
Приятно заситен от вкусните черни специалитети и силното черно вино, Мишелов пристъпи към черната стена и пъхна дясната си ръка до рамото. Размаха я, наслаждавайки се на ласкавата прохлада и благоухание, и изпадна във възторг от сребърните люспици и от невероятната красота. Напъха и десния си крак и го разлюля като танцьор, който прави своя екзерсис на станката. След това бавно пое въздух и пристъпи навътре.