Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Ласкавото подсвирване се повтори. По всичко изглеждаше, че идва откъм червеникаво-златистия паяк.
Но по-непонятно от всичко бе поведението на Мишелов, когото Фафърд теглеше насила, и начинът, по който той реагира на подсвирването.
— Да, скъпа, сега идвам — развика се той. — Пусни ме, Фафърд! Пусни ме да се кача при нея! Само една целувка! Любима!
— Престани, Мишелов — изръмжа Фафърд и усети, че го полазват мравки. — Това е гигантски паяк!
— Смъкни превръзката от очите си, Фафърд — отвърна умолително Мишелов, сякаш без да съзнава какво говори. — Това е разкошно момиче! Такава се среща една на хиляда — плюс това съм си платил за нея! Любима!
Нов гръм заглуши виковете му и възможните следващи подсвирвания. Този път светкавицата бе по-ярка от ден и от последвалия я трясък подът потрепери и целият магазин се разтресе, но Фафърд най-после успя да измъкне Мишелов през оформената като детелина врата в момента, в който зад тях проблесна нова светкавица и изтрещя нов гръм.
Блясъкът разкри пред очите им пребледнелите лица на надзъртащите през рамо ланкмарци, които отстъпваха в полукръг през Площада на мрачните наслади и се отдалечаваха от тази необикновена гръмотевична буря, която заплашваше да срути стените на магазина и да се стовари върху главите им.
Фафърд погледна назад. На мястото на вратата се издигаше гола стена.
Базарът на чудесата беше напуснал Света на Нюон.
Седнал на влажните плочи, върху които го бе тръснал Фафърд, Мишелов нареждаше като оплаквачка:
— Тайните на времето и пространството! Загадките на боговете! Мистериите на ада! Черна нирвана! Червени и златни небеса! Пет пенита, хвърлени на вятъра!
Фафърд стисна зъби. Едно непоколебимо решение, плод на преследващите го напоследък огорчения и разочарования, се оформи окончателно в главата му.
Стига са го използвали другите. Сега той ще използва за себе си паяжината на Шилба и дрипата на Нингобъл! Ще надникне по-отблизо в Мишелов и във всеки свой познат. Ще изследва дори собственото си отражение! Но най-вече ще проникне до най-скритите магьоснически тайни на Шилба и на Нинг!
Точно в този момент чу над главата си едно тихичко:
— Хсссст!
Погледна нагоре и усети как нещо се размота около врата му, а друго пък се отлепи с едва доловимо гъделичкане от лицето му.
За момент очите му се премрежиха, сякаш гледаше през дебело стъкло, през което видя черно лице с кожа като паяжина, покрила устата, ноздрите и очите.
След това неясният образ изчезна и той съзря две закачулени глави, които го гледаха от върха на стената. И се кискаха.
След миг закачулените глави изчезнаха от погледа му и той видя само ръба на покрива, небето, звездите и голата стена.
Мелани Роун
Даровете на богинята
Високо над просторната, плодородна равнина, където растат житото и маслините, се издигат гранитни планини, увенчани през зимата със снегове и обсипани с цветя през лятото. Там, сред свещени горички и извори, живеят Ореите: жриците на планината и на скалите. Ореите се грижат за многобройните храмове на Бялата дева Артемида — Богиня на изворната вода и на лова и Майка на всички същества. Те я почитат като Артемида Диктина Бикоборката; като Артемида Карпофорос, покровителката на дивите животни; като Артемида Ортиа Благочестивата, а жените я почитат най-вече като Артемида Илития, покровителката на родилките.
Един ден в храма пристигна млада жена, която се нуждаеше от точно такава помощ. Казваше се Лериопа — наречена на Нимфата на лилиите, — а в утробата й се мяташе детето на речния бог Кефисос, чието име означава „градина“. След големи мъки, с помощта на Великата жрица на Артемида Илития, Лериопа роди момче. Нарече го Антей Красив-като-цвете и потъна в дълбок сън.
Светът приветства с добре дошъл появяването му и жените и мъжете от околните храмове дойдоха да се възхитят на красотата му. Гъсти черни къдрици окръжаваха малкото кръгло личице; плътните устни бяха червени като зрели ягодки; очите му бяха големи и издължени; яките крачета бяха изящно оформени, а по нежната му мека кожа нямаше нито едно петънце. Всички признаха, че Антей е най-красивото дете, което се е раждало някога.