Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Щом влезе в базара, Фафърд видя същите великолепно подвързани книги и стойки с месингови тръбички и кристални лещи, които и Мишелов бе видял — обстоятелство, което като че ли оборваше теорията на Нингобъл, че Ненаситните продават само боклуци.
Видя и осемте красиви клетки с блещукащи от скъпоценни камъни решетки и вериги, на които висяха от тавана.
Във всяка имаше по един великолепно обагрен чернокос или светлокос паяк с размерите на дребен човек, който помахваше от време на време с някой от крайниците си, наподобяващи клещи, или бавно отваряше и затваряше зъбатите си челюсти, без нито за миг да откъсва поглед от Фафърд, фиксирайки го с осемте си бдителни очи, подредени като скъпоценни камъни в две успоредни редици.
„Сложи паяк, за да хванеш паяк“ — мина му през ума, като си спомни за своята паяжина, и се зачуди какво ли би могла да означава подобна мисъл.
Бързо се насочи към по-практични въпроси, като този например, дали не би било добре първо да ликвидира най-скъпоценните на външен вид екземпляри, които му заприличаха на телохранители на някоя императрица от джунглата — още едно опровержение на боклучената теория на Нингобъл!, — когато дочу някакъв тих плисък откъм дъното на магазина. Това го подсети за Мишелов — малкият сив сибарит обожаваше разточителните бани в гореща сапунена вода, ароматизирана с благоуханни масла!, — така че Фафърд забърза в посока на звука, мятайки чести и светкавични погледи около себе си.
Тъкмо заобикаляше последната клетка с яркочервени решетки, в която се намираше най-красивият паяк, и забеляза една оставена настрана книга с пъхната между страниците й извита тръбичка — по същия начин Мишелов поставяше кинжала си на мястото, до което е стигнал.
Фафърд спря и отвори книгата. Лъскавите бели страници бяха празни. Доближи въоръженото си с паяжината око до тръбичката. Видя самото дъно на обгърнатия в адски червеникави пушеци вселенски пъкъл, където черни дяволи щъкаха навсякъде като стоножки, а окованите във вериги грешници отправяха умолителни погледи към висините и се гърчеха в неумолимите обятия на огромни черни змии с бълващи огън очи, уста и ноздри.
В момента, в който изтърва книгата и тръбата, до ушите му достигна характерният глух пукот на мехурчета, изскочили на водна повърхност. Моментално се вторачи в тънещата в сумрак вътрешност на магазина и най-после забеляза проблясващата като перла Черна стена и един сребърен скелет с огромни диаманти вместо очи, който потъваше в нея. Все пак едната ръка на този скъпоценен скелет — поредното опровержение на боклучената теория на Нингобъл! — все още стърчеше от стената и изобщо не беше костелива, а най-нормална ръка от плът и кръв, покрита с естествена кожа.
Ръката продължаваше да потъва в стената и Фафърд скочи светкавично и я сграбчи малко преди да изчезне. Беше сигурен, че е хванал приятеля си, защото можеше да разпознае неговото ръкостискане дори и насън. Дръпна я, но Мишелов сякаш бе затънал в плаващи пясъци. Остави Сивия жезъл на пода, стисна силно китката на Мишелов, стъпи здраво с двата си крака върху плочите и задърпа с всичка сила.
Сребърният скелет се измъкна с глух плясък от стената и се превърна в безизразния Сив Мишелов, който не обърна никакво внимание на своя приятел и спасител, а с несигурна крачка описа голям полукръг и се катурна презглава в черния ковчег.
Преди да успее да спаси другаря си от това ново печално затруднение, Фафърд чу бързи стъпки и дрънчене и за негова изненада в магазина се втурна високата черна желязна статуя. Беше си забравила пиедестала или просто бе слязла от него, но не беше зарязала огромния двуръчен меч, който размахваше заплашително, мятайки погледи като черни железни копия към всяка сянка, ъгъл или фигура.
Черните й очи подминаха Фафърд, но се заковаха върху Сивия жезъл, който лежеше на пода. Щом съзря меча, статуята видимо се уплаши, изкриви железните си устни и присви очи. Погледът й стана още по-свиреп и тя започна да се движи из магазина с внезапни зигзагообразни подскоци, а черния си проблясващ меч размахваше като коса.
В този момент Мишелов надникна опулено над ръба на ковчега, лекичко помаха на статуята и й викна закачливо:
— Йо-хо-о!
Статуята се закова на място и го погледна едновременно презрително и озадачено.
Мишелов се изправи в ковчега, олюлявайки се като пиян, и бръкна в торбичката си.