Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Когато се насити на гледката, Сивия Мишелов отправи поглед нагоре към яркочервените (кървавометални?) решетки на най-отдалечената клетка с най-очарователната, най-стройната, най-русокосата и най-чернооката от всички девойки. Тя седеше върху петите си с леко отпуснато назад тяло. Беше облечена в туника от червено кадифе и гъсти златни къдрици покриваха лицето й чак до устните. От време на време леко отместваше с тънките си пръсти този копринен воал и надничаше закачливо към Мишелов, а с другата ръка потракваше бавно и отмерено със златни кастанети, начупвайки на моменти приспивния ритъм с бурни, насечени изблици.
Мишелов си помисли дали не би било добре да завърти един-два пъти инкрустираната с рубини златна ръчка, която се намираше точно до лакътя му, и точно тогава забеляза стената, проблясваща в дъното на магазина. „От какъв материал ли е направена?“ — запита се той. Безброй фини диаманти като песъчинките върху опушено стъкло? Черни опали? Черни перли? Черен лунен блясък?
Така или иначе бе толкова прекрасно, че той моментално остави книгата, отбелязвайки с тръбичката страницата, до която бе стигнал — тъкмо на най-интересното място с описание на различни техники при дуел, като петте фалшиви варианта на Вселенската парираща защита и трите истински фигури на Тайния атакуващ удар, — и след като се закани с пръст на очарователната блондинка в червено кадифе, бързо закрачи към дъното на магазина.
Докато приближаваше Черната стена, за момент му се стори, че зърва някакъв сребърен призрак или може би сребърен скелет, запътен към него, но в същия миг видя, че това всъщност е собственото му неясно отражение, но то изглеждаше много по-импозантно върху блестящата повърхност. Онова, което му бе заприличало на сребърни ребра, бяха отразените сребърни шнурове на туниката му.
Той се ухили на отражението си и протегна пръст, за да докосне лъскавия си двойник, когато — о, чудо! — ръката му меко потъна в стената и той усети някаква невероятно замайваща и хладна ласка, сякаш се отпусна в свежите обятия на току-що застлано с чисти чаршафи легло.
Погледна ръката си зад стената и — о, ново чудо — цялата бе обсипана в красиви сребърни люспици. И макар несъмнено да бе неговата собствена ръка, което установи, като я стисна в юмрук, върху нея нямаше нито един белег и пръстите й бяха малко по-изящни и издължени. Изобщо ръката му бе по-красива, отколкото миг преди това.
Размърда пръсти и сякаш малки сребърни пъстърви заплуваха в аквариум!
„Ама че забавна измишльотина — помисли си той, — да си имаш един такъв рибарник или по-добре плувен басейн и да се мушнеш кротко и елегантно в отвесната течност, без да подскачаш и да пръскаш вода около себе си при всяко гмурване! А още по-възхитителното е, че басейнът ще бъде пълен не с обикновената мокра и отблъскващо студена вода, а с някаква гальовно-приспивна и загадъчна лунна субстанция! Която на всичко отгоре притежава и великолепни козметични свойства — нещо като кални бани, но без калта.“ Мишелов реши незабавно да се потопи в този невероятен басейн, но в същия момент погледът му попадна върху дълъг и висок черен диван в другия край на тъмната течна стена и върху масичката до него. Тя беше отрупана с ястия, имаше и кристална кана и чаша.
Той тръгна към тях, за да ги огледа отблизо, придружен от красивото си отражение, което крачеше успоредно с него.
Част от разстоянието измина с ръка в стената, а когато я измъкна, люспиците моментално изчезнаха и на тяхно място се появиха старите белези.
Диванът се оказа тесен черен ковчег с високи стени, тапициран с черен ватиран сатен, а в единия му край бяха струпани множество черни сатенени възглавнички. Макар и не дотам съблазнителен като Черната стена, ковчегът все пак приканваше към спокойна и удобна почивка — в едната му стена имаше и черен сатенен джоб, в който се гушеха тънки книжки за разтуха на обитателя му, както и незапалена черна свещ.
Закуската върху абаносовата масичка до ковчега се състоеше изцяло от черни блюда. Мишелов веднага се запозна с менюто, като огледа и опита всичко едно по едно: тънки филийки много черен ръжен хляб, поръсени с маково семе и полети с черно масло; тънки резенчета изсушено до въглен месо; печени на скара тънки филийки телешки черен дроб, обилно поръсени с черен пипер; желета от най-черните сортове грозде; тънко нарязани трюфели и изпържени до черно гъби; мариновани кестени и, разбира се, черни маслини и черен хайвер. Черната напитка, която се разпени, щом си наля в чашата, се оказа тъмна бира, размесена с шампанско от Илтмар.