Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Попитах за какво е цялата тази дандания! — прекъсна го грубо Фафърд.
И без това вече бе дал израз на нетърпението си, така че можеше да продължи докрай.
— Нека разгледаме случая като хипотетичен — продължи невъзмутимо Нингобъл. — Да предположим, любезни ми синко, че в една вселена живее един човек и че в тази вселена от друга вселена или може би от група вселени пристига една изключително зла сила, и че този човек е безстрашен мъж, който иска да защити своята вселена и изобщо не държи на своя живот, а освен това се вслушва в съветите на един много мъдър, благоразумен и с високо обществено съзнание свой вуйчо, вещ по въпроса, по който аз в момента изграждам своите хипотези…
— Ненаситните заплашват Ланкмар! — гръмна гласът на Шилба като сгромолясващо се дърво и така внезапно, че Фафърд едва не подскочи, а също и Нингобъл, доколкото ни е известно.
Фафърд почака малко, за да не създаде погрешно впечатление, и отмести поглед към Шилба. Очите му бяха привикнали с тъмнината и сега виждаше много по-добре, но пак не можа да забележи абсолютно нищо под качулката му.
— Какви са тези Ненаситни? — попита той.
— Ненаситните са най-безупречните търговци — подзе пак Нингобъл — във всички възможни вселени, толкова безупречни наистина, че продават само боклуци. И това е неминуемо, тъй като Ненаситните се занимават единствено с усъвършенстване на своите търговски умения и нямат никаква възможност да обърнат внимание на качеството на продаваната от тях стока. Поради което изобщо не се занимават с подобни проблеми от страх да не загубят изключителния си търговски нюх — и все пак притежават такива умения, че абсолютно никой не е в състояние да устои на техните стоки, без съмнение най-изтънчените стоки във всички безбройни вселени, ако следиш мисълта ми.
Фафърд погледна с очакване към Шилба, но тъй като този път той не понечи да направи кратко и съдържателно обобщение, кимна към Нингобъл.
— Както би могъл лесно да заключиш — продължи Нингобъл, а седемте му очи започнаха лекичко да кръжат, съдейки по движенията на седемте зелени пламъчета, — Ненаситните разполагат с най-могъщите магии, събрани от безбройните вселени, а щурмовашките им отряди са предвождани от най-войнствените магьосници, които човек може да си представи, съвършено обучени в най-различни бойни техники с помощта било на разума, или на чувствата, или на всевъзможно въоръжение.
Първата им стъпка на всяко ново място е да открият магазин и да привлекат най-смелите, най-авантюристичните и най-податливите на внушение хора измежду местното население, надарени с толкова богато въображение, че те без особени усилия ги превръщат в свои посредници.
Когато тези хора биват привлечени благополучно, Ненаситните се заемат с останалата част от населението: което чисто и просто означава, че те продават и продават, и продават! — продават боклуците си и получават в замяна пари, а дори и по-ценни неща.
Нингобъл въздъхна уплашено, едва ли не богобоязливо.
— Всичко това е твърде неприятно, любезни ми синко — добави той, а пламъчетата се завъртяха хипнотизиращо под качулката, — но напълно естествено за вселени, в които се разпореждат такива богове, каквито са нашите — напълно естествено и може би поносимо. Уви, лошото предстои! Ненаситните искат не само да покровителстват всички същества във всички вселени. Понеже се страхуват, че рано или късно все някой ще повдигне винаги неприятния въпрос за истинската стойност на нещата, те държат да превърнат хората в свои видиотени клиенти, които покорно купуват всеки предложен им боклук. Това, разбира се, означава, че в края на краищата хората няма да има с какво да плащат за тези боклуци, но Ненаситните не изглеждат особено притеснени от подобна възможност. Вероятно смятат, че винаги може да се намери някоя нова вселена за разработване. И сигурно е така!
— Чудовищно! — заключи Фафърд. — И какво целят с всички тези ужасяващи търговски номера, с това налудничаво търгуване? Какво искат всъщност?
— Ненаситните искат единствено да трупат пари в брой и да възпитават малките си да трупат още и още пари в брой, и да се конкурират едни-други в трупането на пари в брой. Това дали е случайно, Фафърд? Пари в брой? Искат освен това непрекъснато да се говори за огромните им заслуги към всичките многобройни вселени, защото са убедени, че раболепният потребител е и покорен слуга на боговете, искат и всички да им съчувстват, понеже цялото това трупане на пари ги измъчвало и терзаело, и разстройвало храносмилането им. А отгоре на това всеки от Ненаситните тайно колекционира и крие вдън земя най-изящните предмети и мисли на истински мъже и жени (и истински магьосници и демони), закупени на нищожни цени или заменени срещу техните боклуци, или — което е и крайната им цел — присвоени срещу абсолютно нищо.