Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Наистина чудовищно! — повтори Фафърд. — Търговците винаги са били истинска напаст, но тези май са от най-лошите. Но какво общо имам аз с всичко това?
— О, мой любезни синко — отвърна Нингобъл и благочестивите нотки в гласа му бяха обагрени с известна доза снизходително разочарование, — принуждаваш ме отново да прибегна до хипотетичните си разсъждения. Нека си припомним предположението за онзи смел мъж, чиято целокупна вселена е заплашена от страховита опасност и който никак не държи на собствения си живот, и на свързаното с това обстоятелство предположение относно мъдрия вуйчо на този мъж, чиито съвети той неизменно следва…
— Ненаситните са отворили магазин на Площада на мрачните наслади! — отсече Шилба и металният му тембър този път наистина уплаши Фафърд. — Тази вечер трябва да го унищожиш!
Фафърд се замисли за миг.
— Осмелявам се да предположа — започна той колебливо, че вие двамата ще ме придружите, за да ме подкрепите с чудотворната си закрила и със заклинанията си в една, както разбирам, изключително опасна операция и да поемете ролята на магическа артилерия и стрелкови корпус, докато аз се нагърбвам с ролята на щурмови отряд…
— О, любезни мой синко… — прекъсна го Нингобъл и в гласа му прозвучаха нотки на дълбоко разочарование, а пламъчетата се скупчиха под качулката.
— Трябва да действаш сам! — изригна Шилба.
— Без абсолютно никаква помощ? — настоя Фафърд. — Не! Намерете си някой друг. Например този малоумен смелчага, чийто вуйчо се държи с него точно по същия начин, както Ненаситните — със своите клиенти. Хванете него. Аз собствено казвам „не“!
— Тогава си върви, страхливецо! — изрече непреклонно Шилба.
Но Нингобъл въздъхна и сякаш започна да се извинява:
— Имахме намерение да бъдете двама в тази битка с отвратителното зло, а именно ти и Сивия Мишелов. Но за съжаление той пристигна по-рано на уговорената среща с моя колега и Ненаситните го подмамиха в своя магазин, и сега положително са го оплели в своите примки, ако вече не е бездиханен. Така че сам виждаш, ние наистина мислим за твоята безопасност и нямаме никакво желание да те претоварваме със солови операции. Но, любезни ми синко, ако това е категоричното ти решение…
Фафърд въздъхна по-дълбоко и от Нингобъл.
— Добре — изхриптя той, признавайки се за победен, — ще го направя заради вас. Все някой трябва да измъкне нещастния дребен сив глупчо от кашата, в която се е забъркал. Но какво трябва да направя? И престани с тези любезни синковци! — размаха той големия си пръст към Нингобъл.
— Сам ще прецениш — каза след пауза Нингобъл.
— Пази се от Черната стена! — добави Шилба.
— Дръж, това е за теб. — И Нингобъл му подаде еднометрова оръфана лента, която измъкна изпод гънките на дългия си магьоснически ръкав.
Фафърд изпъшка, взе парцала, смачка го на топка и го пъхна в торбичката си.
— Използвай го много внимателно — предупреди го Нингобъл. — Това е Невидимото було, малко се е поизносило от употреба. Не си го слагай, преди да наближиш базара на Ненаситните. Има два дребни недостатъка: няма да станеш напълно невидим, ако опитен маг усети присъствието ти и вземе необходимите контрамерки. Освен това внимавай да не получиш кървяща рана, когато го ползваш, защото то не може да крие кръв.
— И аз имам нещо за теб! — каза Шилба и ръката му, изцяло скрита под дългия ръкав, измъкна от черната дупка под качулката нещо, което блещукаше едва-едва в тъмнината като…
Като паяжина.
Шилба я разтърси, сякаш за да изтръска паяците, вкопчени в нея.
— Превръзката на Истинското зрение. — И я подаде на Фафърд. — Показва нещата в истинския им облик! Не я слагай на очите си, докато не влезеш в базара. И за нищо на света, ако държиш на собствения си живот и ако имаш капка здрав разум, не я слагай сега!
Фафърд я пое внимателно и по пръстите му като че ли полазиха мравки. Нямаше нищо против да се подчини на инструкциите на магьосника. В момента нямаше никакво желание да съзре истинския облик на Шилба Безокия.
Сивия Мишелов четеше най-интересната книга, компендиум от тайни знания, изпълнен с астрологични и заклинателни знаци, чийто смисъл изцяло се запечатваше в съзнанието му.
За да отмори очи — или по-скоро за да не изгълта книгата прекалено бързо, — той надникна през една месингова тръбичка с девет извивки и гледката, която видя, не можеше да бъде нищо друго освен лазурния небесен покров, в който ангелите се възнасяха като водни кончета, а няколко полубогове си почиваха след продължителното планинско изкачване и критично наблюдаваха отвисоко мравешките усилия на боговете, които се намираха много кръгове под тях.