Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
На десет разкрача зад себе си, на ъгъла на една потънала в мрак уличка, по-мрачна дори и от Мрачния площад, преди да бе засиял под блясъците на новата си търговска придобивка, Фафърд едва успя да различи две застанали една до друга фигури, плътно загърнати и с огромни качулки на главите.
Под едната качулка се спотайваше абсолютният мрак. Дори лицето на някой негър от Клеш би отразило някакви сумрачни искрици. Под тази качулка не се процеждаше никакъв светлик.
Под другата мъждукаха седем бледи зеленикави пламъчета. Те се движеха постоянно, обикаляха едно около друго и се полюшваха хаотично. На моменти някое от тях грейваше по-ярко, доближавайки отвора на качулката, или избледняваше след отдръпването назад.
Фафърд пъхна Сивия жезъл в ножницата и пристъпи към двете фигури. Все така обърнати с лице към него, те отстъпиха бавно и безшумно в уличката.
Той ги последва. Изпита известно вълнение… а и други чувства. Да срещне сам своя свръхестествен опекун, беше досадна, но все пак поносима неприятност; но неочакваната и едновременна среща с Нингобъл Седмоокия и с Шилба Безокия не можеше да не предизвика тръпка на страхопочитание у всекиго.
Още повече че двамата заклети съперници в магьосничеството си бяха подали ръка и очевидно действаха заедно… Предстоеше да се случи нещо необикновено! Нямаше никакво съмнение.
Междувременно Мишелов се отдаваше на най-изкусителните, най-пикантните и най-невъобразимите екзотични развлечения, които би могъл да си представи. Книгите, подвързани с мека кожа и покрити със златни инскрустации, бяха пълни със знаци, по-странни и от тези в книгата, която бе прелистил пред входа — някои приличаха на животински скелети, други — на спираловидно усукани облаци или на разкривени клони на храсти и дървета, — но за свое учудване той без никакво усилие разбираше какво е написано.
Книгите описваха в най-пълни подробности личния живот на дяволите, тайните учения на различни смъртно опасни култове, а и използваните бойни техники срещу въоръжени демони и сексуалните техники на лами, зли духове, вакханки и нимфи, при това придружени с илюстрации.
Лещите и месинговите тръбички, някои от които бяха извити по такъв фантастичен начин, че приличаха на перископи, през които можеш да надникнеш над стените и през зарешетените прозорци на други вселени, отначало му показваха само великолепни бижутерски образци, но след малко Мишелов вече можеше да се възхити на всевъзможни интересни гледки: съкровищници на умрели крале, спални на живи кралици, подземни щабове на разбунтували се ангели и тайни килерчета, в които боговете криеха плановете си за такива зашеметяващи светове, че не смееха да ги осъществят.
Колкото до чудновато облечените стройни девойки в техните клетки със странно редки решетки, те бяха като примамливи възглавнички, върху които за кратко да отпуснеш поглед, уморен от разглеждане на книги и надничане през тръбички.
От време на време някоя от тях подсвирваше лекичко и му сочеше с ласкави, умолителни или съблазнителни жестове един лост в стената, обсипан със скъпоценни камъни, с който закачената й на блестяща верига клетка можеше да бъде спусната на пода.
На тези подкани Мишелов отвръщаше с влюбена усмивка и с леко помахване, сякаш й шепнеше: „След малко… съвсем малко. Имай търпение.“
В края на краищата момичетата притежаваха достатъчно достойнства, за да те накарат да пренебрегнеш всяка друга наслада, а той искаше да опита от всичко. Остави ги за десерт.
Нингобъл и Шилба се отдалечаваха по тъмната уличка, а Фафърд ги следваше, докато накрая загуби търпение, превъзмогна обзелото го страхопочитание и подвикна нервно:
— И какво сега, да не смятате да вървим така, докато затънем във Великото солено блато? Какво искате от мен? И за какво изобщо е цялата тази дандания?
Както обаче успя да забележи под сиянието на звездите и на светлината, която се процеждаше от няколко прозореца по горните етажи, закачулените фигури бяха спрели миг преди да се развика. Типичен магьоснически номер, за да накарат човека да се почувства неловко! От яд прехапа устни в непрогледния мрак. Винаги се случваше така!
— О, мой любезни синко… — започна с възможно най-сладникаво-назидателната си интонация Нингобъл, а бледите пламъчета на седемте му очи заблещукаха кротко като Плеядите в нощното небе на късно лято, когато над водите на езерото се издига зеленикава мъглица, просмукана от синкавите изпарения на сярна киселина и на разяждащи соли.