Сделката на капитан Ворпатрил

— Но щяха да издържат първата — изсумтя Звездичка. — Преди Амири да развее като знаме името на този Ворпатрил.

— Не, да не си посмяла! — викна Тедж. Ситуация, в която Звездичка обикаля задните улички и се пазари за незаконно оръжие, със сигурност попадаше в графата „нещо ужасно“. Особено ако е недоспала като сега. И несведуща относно местния градски пейзаж.

Риш й се притече на помощ:

— Що се отнася до нежелани посетители с логото на Престен, мисля, че бараярската Имперска сигурност вече ни е осигурила нелоша защита. Знам, че работят по въпроса. И разполагат с много по-голям ресурс от нас.

Баронът кимна в знак на съгласие.

— Моята преценка е същата. По леглата, кокошчици и петлета. — Стана и се протегна така, че чак ставите му изпукаха. Другите тръгнаха с недоволно мърморене към кокошарниците си.

Баронът и баронесата прегърнаха Тедж и Риш за довиждане, преди те да потеглят към апартамента на Иван Ксав. Прегръдките се проточиха една идея по-дълго от нормалното, сякаш двамата искаха да се убедят по този най-фундаментален сетивен начин, че момичетата са добре, че са живи.

— Звъннете ни на номера на Иван Ксав, когато сте готови да излезем на вечеря — каза Тедж.

Гъли ги последва в коридора.

— Вече можехме да сме в Центъра Хеген, ако вие двете не се бяхте отклонили от първоначалния план — смъмри ги тя. — Това отклонение ни излиза адски скъпо, между другото. И в пари, и във време. Не знам защо трябваше да идваме всички, можеха да пратят Амири да ви прибере, и толкова.

— Първоначалният план се провали още в началото, за всички ни — отвърна троснато Тедж. — И толкова по-добре, както би признала самата ти, ако поне веднъж решиш да си честна със себе си. За разнообразие.