През дивия Кюрдистан

Шеста глава

Лов на мечки и хора

На другата сутрин Кадир бей лично ни събуди с думите:

— Ставайте, ако наистина искате да дойдете с нас в Миа. Скоро тръгваме.

Тъй като според местните обичаи спяхме с дрехи, веднага го последвахме. Получихме кафе и студено печено и после се качихме на конете. Пътят за Миа водеше през няколко кюрдски села. Те бяха заобиколени от добре напоявани градини. Малко преди Миа местността стана твърде стръмна. Трябваше да прекосим и планински проход. Там вече ни очакваха няколко мъже. Това очевидно озадачи бея. Той ги попита защо не са останали в Миа.

— О, бей, от вчера насам се случиха много неща, които искаме да ти съобщим — осведоми го един от кюрдите. — Дохуб вече ти е казал, че несторианците са напуснали селото ни. Нощес един от тях беше в горното село и посъветва свой приятел, на когото е задължен, бързо да се махне от Миа, ако иска да спаси живота си.

— И от това се страхувате? — попита беят.

— Не, защото сме силни и храбри и ще се справим с тези гяури. Но тази сутрин научихме, че християните са изтребили правоверни жители от Савита, Мианиш, Мурги и Лисан, а в околностите на Серару някои къщи са опожарени. Яздихме насам, за да те пресрещнем и да ти донесем колкото се може по-бързо тази вест.

— Тръгваме! Да видим дали е вярно!

Яздехме възможно най-бързо надолу по склона и скоро стигнахме до място, където пътят за горното и долното село се разделяше. Поехме по горния път, тъй като беят притежаваше в това село къща. Там той беше посрещнат от множество кюрди, които бяха въоръжени с пики и дълги копия. Това бяха ловците. Слязохме от конете и надзирателят на къщата ни донесе освежителни питиета. Докато се подкрепяхме, беят разпита навън за вълненията, избухнали между несторианците. Резултатът очевидно бе задоволителен, защото, когато влезе при нас, той се усмихваше като човек, напразно обезпокоен от околните.

— Съществува ли опасност? — попитах го аз.

— Никаква. Християните са ни изоставили, за да не плащат повече налози, а отсреща в Серару една стара къща е опожарена. Тези страхопъзльовци говорят за въстание и пролята кръв, а гяурите ще бъдат доволни, ако ги оставим на мира. Ела! Заповядах да потеглим на лов. Ще яздим до Серару. Ще видим на място, че страховете на хората от Миа са били напразни.

— Ще се разделим ли? — попитах го аз.

— Защо? — каза той малко изненадано.

— Ти говореше за две мечешки семейства.

— Ще останем заедно и първо ще унищожим едното, а после и другото семейство.

— Далече ли е оттук?

— Моите хора са проследили дирите. Те ми казаха, че трябва да яздим само половин час. Ще ловуваш ли наистина с нас?

Кимнах, а той продължи:

— Тогава ще ти дам няколко копия.

— За какво?

— Не знаеш ли, че с куршум мечката не може да бъде убита? Тя умира едва когато много копия се забият в тялото й.

Това не говореше добре за кюрдите и техните оръжия. Или ловците бяха страхливи, или пък оръжията им не струваха.