През страната на скипетарите

Врабчетата като че ли изобщо не се страхуваха от нас. Без никакво колебание влизаха и излизаха и ни наблюдаваха от прозорците с онази доверчивост, с която врабчетата гледат хората, от които не се страхуват. Хвърлих им в ъгъла малко от омлета, птиците долетяха при него и започнаха да кълват и да се карат заради него. Сега всички врабчета се намираха при нас в кулата. Вън беше станало мрачно и далечен тътен предвещаваше приближаването на буря.

— Донеси ни лампа — заповядах аз на Яник — и използвай тази възможност, за да кажеш на агата, че ще затворим и залостим всички капаци на прозорците в кулата.

— Защо?

— Той сигурно ще те пита за това. Кажи му, че не искам да пускам призрака на старата майка вътре.

Щом младежът излезе, спътниците ми се качиха на горните етажи, за да затворят всички капаци. После ратаят се върна с една глинена лампа, в която имаше толкова малко масло, че след по-малко от час щеше да загасне.

— Защо донесе толкова малко масло? — попитах аз.

— Агата не ми даде повече. Каза, че сигурно скоро ще си лягате да спите. Но Анка е умно момиче и ми даде това.

Яник извади от джоба си шишенце с масло и ми го подаде.

— Всъщност това не е само скъперничество — казах аз. — Мурад ага иска да останем на тъмно, а тогава човек е безпомощен.

Страхливо писукане и цвърчене ме накара да обърна глава към врабчетата. Те седяха в гнездата си с настръхнала перушина и се държаха така, сякаш нещо ги болеше. Едно от тях изскочи от дупката си и падна на земята, където удари още няколко пъти с криле и повече не помръдна. Беше мъртво.

— Толкова бързо! — изръмжа Халеф. — Подлецът явно е сложил доста отрова в бърканите яйца!

— За да бъдат убити четирима силни мъже, е необходимо и съответното количество. При нас, разбира се, нямаше да стане толкова бързо, както при врабчетата. Този човек не само е нечувано зъл, ами и безкрайно глупав. Вероятно си е мислел, че ще рухнем бързо като врабчетата и няма да имаме време да му отмъстим.

На пода вече имаше доста умрели врабчета. Жал ми беше за бедните птички, но трябваше да ги жертвам, за да се добера до истината.

— Какво ще правиш с яденето, сихди? — попита ме Халеф. — Хайде да идем при Мурад Хабулам и с камшика да го принудим да изяде яйцата!

— Първата част от предложението ти ще изпълним, но последната, не. Веднага ще потърсим Мурад, като ще вземем с нас бърканите яйца, върху които ще наредим умрелите врабчета.

— Не прави това, ефенди — помоли Яник, — иначе лошо ми се пише, защото агата ще помисли, че съм ви предупредил.

— Ще предотвратим това, като му кажем, че сме ти дали малко от яйцата и ти си ги изял. Ще се преструваш, че много те боли корем. В състояние ли си да го направиш?

— Мисля, че да.

— Останалото е моя работа. Можеш ли да ни кажеш къде да намерим Мурад ага?

— В стаята му зад селямлъка, където седяхте с него. Веднага ще видите вратата. Ако не е там, потърсете го в кухнята, защото Анка ми каза, че искал да присъства на приготвянето на вашата акшам таамъ.