Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Дългите ножове още ли не са идвали в нашия бивак?
— Още не.
— Тогава значи скоро ще дойдат. Ние също ще трябва да отидем в оная „лоша земя“, в техния резерват.
— И там какво?
— Какво „какво“?! — Думите му прозвучаха като вик, макар че Четансапа говореше тихо. — Нищо там! Нима ние затова избихме дългите ножове и затова паднаха нашите бойци? Ще се оттеглим с нашите шатри нагоре в северните прерии, които са още свободни, при Татанка-йотанка и при Тасунка-витко. Аз се отделих от бойците на Тасунка-витко само за да дойда да отведа и вас. Ако се бяхме изтеглили хората нагоре, щеше да бъде по-добре. Червената лисица ни примами всички в клопка, когато е накарал Джекмън да покани Токай-ихто за преговори.
На другия ден Стария гарван и Четансапа свикаха Съвета на старейшините. Къдрокосия Чапа не бе участвувал досега в Съвета, но тъй като сега ставаше въпрос за съществуването или унищожението на племето, старейшините поканиха и него.
Светкавичен облак се зарадва, защото знаеше за какво би гласувал нейният чичо. Съвещанието продължи до късно.
Вечерта Къдрокосия Чапа напусна пръв съвещателната шатра. Излезе вън от бивака и се загледа в есенната мъгла. Светкавичен облак стоеше до него. Тя имаше чувството, че усеща как бие сърцето му. Възбудата от съвещанието ороси сега челото и слепоочията на Чапа с капки пот.
Дните вече бяха станали по-къси и по-студени, а нощите — по-дълги и ледени. Ако бивакът трябваше според решението на Съвета на старейшините да приеме да се пресели на север, то това трябваше да стане веднага. Още на другия ден след съвещанието Стария гарван и Четансапа дадоха нареждане хората да тръгнат веднага след изгрев слънце.
Пред шатрата на вожда, върху чиито чергила бяха изрисувани знаците на четириъгълника — четирите краища на света, — стояха Унчида и Уинона. Там изслушаха заповедта на Четансапа. Уинона първа вдигна чергилата. Светкавичен облак й помагаше.
За кратко време всички шатри бяха вдигнати. Жените и девойките се бяха научили на това още от деца. Сега жените доведоха мълчаливо мустангите, за да закачат за тях плазовете. Кръстосаха подпорните колове на шатрите през гърбовете на конете; краищата на прътите останаха да се влачат отдясно и отляво. Между тях опънаха чергила и жените натовариха отгоре покъщнината си и децата, които жените не можеха вече да носят в носилка на гърба си, но не бяха достатъчно големи, за да яздят сами.
Светкавичен облак и приятелката й Гущерчето, внучката на Стария гарван, яздеха товарни коне. Светкавичен облак бе изгубила своята катеричка. Но когато седна върху гърба на коня си, животинчето се изкатери по пръта на плаза върху гърба на коня и оттам върху рамото на девойката. Това явно бе съвсем маловажно, но все пак достави на Светкавичен облак голяма радост.
Керванът пое на север. Вървяха по същия път, по който бивакът се бе изтеглил преди тринадесет лета, предвождан от Матотаупа, бащата на Токай-ихто, в южна посока, за да достигнат мястото край Конския поток и да разположат там своите шатри. Светкавичен облак знаеше за това пренасяне само от разказите на по-възрастните. Старите обаче си спомняха онази пролет. Тогава Токай-ихто беше още момче на име Харка и бе живял толкова години, колкото сега Хапеда и Часке, двамата предводители на Младите кучета.
Беше студено. Вятърът вееше остро. Катърите кимаха с глави, защото непрекъснато ги караха да вървят по-бързо. Прътите с плазовете подскачаха по обраслата с трева земя. Опашките на конете бръснеха лицата на децата в плазовете и те трябваше да крият очите си.
Бойците се бяха разпределили отдясно и отляво на кервана и яздеха напред и назад. Хавандшита, старият заклинател, вървеше с дълги крачки начело на кервана с копие в ръка. Хапеда и Часке яздеха отстрани като бойците.
И Светкавичен облак бе обладана както всички останали от една-единствена мисъл: ние трябва да настигнем хората на Татанка-йотанка и Тасунка-витко на север, преди да са ни пресрещнали дългите ножове.
Когато вечерта на втория ден хората от кервана тъкмо бяха спрели за почивка и бяха издигнали шатрите си, долетяха съгледвачите на изморените си мустанги и докладваха, че се приближава голяма част драгуни и прерийни ездачи. Всички чуха острия писък на бойната свирка на Четансапа, с която той свикваше своите бойни. Въоръжени с всичкото си оръжие, мъжете се събраха около своя предводител и се подредиха един след друг откъм източната страна на бивака, за да предпазят жените и децата. Изглеждаха добре въоръжени: всеки имаше бойна пушка. Но дори и жените и децата знаеха, че няма муниции и че бойците можеха да използуват само стрелите и лъковете си за стрелба. Бяха по-малко от тридесетина мъже, застанали на пост пред разположилите се на временен лагер жени и деца.