Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Два дни по-късно Светкавичен облак видя как тримата млади мъже, които девойчето в душата си наричаше жалки предатели, получиха патрони за своите пушки и вече не яздеха заедно с бойците от Мечата орда, а като скаути с враговете.
Какъв срам, какъв срам! Светкавичен облак пребледня от ярост.
Времето стана много ясно и студено. На север погледът стигаше чак до обраслите с гори и до скалистите върхове на Блек Хилс, чиито земни богатства се бяха превърнали в нещастие за племето на дакота, тъй като привличаха белите мъже. От запад се проточваше дългата верига на Скалистите планини. Керванът продължаваше да се придвижва на североизток.
Капитанът на име Роуч се отдели от кервана и изчезна в източна посока заедно с неколцина от своите хора. Въпреки есенния студ през тези дни прерията започна все повече да се оживява. Явяваха се и изчезваха многобройни патрули, драгунски части и съгледвачи. Мечата орда разпозна следите на други дакотски племенни групи. Появиха се отделни кервани, които се бяха присъединили към голямото преселение в определените за резервати местности. Военните части обаче не допускаха отделните кервани да се слеят.
Керванът на Мечата орда достигна една малка вада. Тя се бе покрила почти цялата с пясък и бе пресъхнала. Мъжете, жените и децата се измъчваха не само от глад, но и от жажда. Мустангите бяха забавили ход от пренапрежение. Хавандшита беше грохнал и се бе видял принуден да се качи на коня си. Със сълзи в очите Монгшонгша разбра, че няма вече достатъчно кърма за детето си; малкото телце на бебенцето съвсем отслабна. Светкавичен облак прехапа устни. Само да не се издаде какво чувствува! Враговете не бива да го знаят, още по-малко пък предателите.
През тези дни Червената лисица се отдели от кервана. Шонка, Татокано и Червеното крило подкараха конете си заедно с него.
Тук бил резерватът, преведе Къдрокосия Чапа. Светкавичен облак не можа да види никаква граница. Но съзря в далечината дървени постройки. Там била „агенцията“. Светкавичен облак научи тази нова дума от Чапа. Там щял да живее занапред Червената лисица и да командува като дясна ръка на Джоунс бойците на дакота и техните жени и деца.
Сега няколко кервана се срещнаха в песъчливата и обрасла тук-таме с трева степна област, където трябваше да се заселят дакотските племенни групи. Драгуните и прерийните ездачи престанаха да карат преселниците да бързат. Мечата орда често се спираше да почива. Конете пасяха твърдата трева. Кучетата виеха от глад; бяха заклали доста от тях. Една разумна сива кучка бе забелязала това и се стараеше да не се отклонява от кобилата на Уинона. Черното вълчо куче бе изчезнало, откакто Токай-ихто не се бе завърнал в своето племе.
Един ден по обяд, когато сиво-бели облачета закриха синевата на небето и керванът от преселници отново се спря несигурно за почивка, група драгуни се зададоха от югоизток откъм агенцията. Светкавичен облак следеше недоверчиво приближаващите се в галоп мъже.
Групата, сред която имаше и неколцина цивилни, спря конете и някой издаде висока заповед. Бобъра разбра най-бързо английските думи и извика високо:
— Децата ни! Защищавайте децата ни!
За миг жените направиха кръг около децата, както бизоните и мустангите защищават своите малки. Неколцина мъже грабнаха пушките си, за които нямаха повече муниция, но можеха да си служат с прикладите им. Други приготвиха ками те, бойните си секири и сопи. Четансапа и Чапа стояха начело на дакотските бойци. Светкавичен облак и Гущерчето бяха по средата на предпазния обръч от жени заедно с Часке и Хапеда. Момчетата държаха камъни в ръце.
Драгуните се приближиха с конете си.
Предводителят им заповяда да предадат децата. Един цивилен обясни, че те трябвало да се научат да четат, да пишат, да обработват земята и да се молят. Той се опита с високо произнесени убедителни думи да обрисува преимуществата на училищния пансион.
Когато той свърши, лейтенантът отново махна заповедно с ръка.
— Докато ние сме живи, няма да можете да откраднете децата ни! — извика Чапа вън от себе си.
— Проклет негър!
Един драгун беше извадил пистолета си и го насочи към боеца, ала Четансапа скочи между тях и изби пистолета от ръката на ездача. Стоящият наблизо драгун забоде бойния си нож в главата на Четансапа. Дакотският боец коленичи, целият облян в кръв. В същия миг обаче драгунът, който бе извадил ножа, се олюля върху седлото си. Един камък го бе улучил в слепоочието. Хапеда вече стискаше, готов за удар, втория камък.
Водачът на драгуните, който не бе очаквал никаква съпротива и не беше честолюбив, промени заповедта си.
Драгуните и разочарованите мисионери се отказаха да се занимават повече с Мечата орда. Подкараха конете си към друг керван, който се бе разположил на достатъчно голямо разстояние оттук и чиито мъже и жени бяха изненадани и стреснати от бързите промени и дори не бяха и помислили да окажат съпротива. Там групата бели мъже успяха да измъкнат децата и да ги вземат със себе си. Заедно с отчаяната си човешка плячка драгунската част побърза да се оттегли.