Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Ето че противниковата група се появи. Всички видяха при-ближаващата се колона. Сто и петдесет ездачи вървяха в тръс всеки държеше пушка й те всички сигурно имаха достатъчно патрони.
В този миг и за Светкавичен облак беше ясно, че една битка сега можеше да завърши само със смърт или с подчинение.
Ако мъжете бяха сами, те можеха да се разпръснат и да напад-нат превишаващата ги по брой военна група от умело избрани прикрития, дори може би да ги изплашат и да ги принудят да се оттеглят. Бивака на жените и децата обаче те не можеха да запазят с подобна тактика. Трябваше да посрещнат гърди в гърди врага.
Противниковата група се приближи бързо и хората вече можеха да разпознават отделните ездачи по облеклото и фигурите.
Войниците спряха. Един ездач върху червена кобила, благородно добиче, се отдели от групата и подкара коня си към бойците от Мечата орда под закрилата на белия парламентьорски флаг. Ездачът носеше голяма широкопола шапка. Светкавичен облак веднага забеляза срасналите му с бузите уши. Тя бе виждала вече този човек веднъж и сега веднага го позна. Беше Червената лисица, убиецът. Девойката потрепера от безсилна омраза.
— Добро утро, господа! Дойде вече часът! — заговори ездачът на езика на дакота, примесен с английски думи. — Вашите главни вождове се разбягаха. Всички дакотски банди вече са на път към резерватите. Така че вдигайте шатрите и тръгвайте към резервата! Оттеглянето започва веднага. Ще чакаме двадесет минути. Дотогава трябва да бъдете готови или ще стреляме!
Един по-възрастен боец от Мечата орда със забодени в косите на тила му орлови пера подкара коня си малко напред и отговори от името на всички:
— Червена лисицо! Моето име е Стария гарван! Аз съм видял досега много лета и зими и много червени и също така и много бели мъже. Ние не можем да проверим истинността на вашите думи. Вашето искане е несправедливо. Елате при нас в съвещателната шатра! Там ще се договорим накъде и кога ще потеглят нашите хора с шатрите си.
— Вие можете да си приказвате колкото искате и докогато си искате! — изкрещя в отговор Червената лисица. — Аз обаче ви заявявам: две минути от времето, което ви дадох, вече изтекоха! След осемнадесет минути ние започваме да стреляме, ако хората ви още не са потеглили заедно с шатрите!
Стария гарван се разяри. Но трябваше да разбере, че стои пред безжалостни врагове.
— След осемнадесет минути! — изкрещя Червената лисица. — Можете да запазите оръжието си, можете да запазите и децата си! Ние нямаме намерение да ви отнемаме нищо! Но трябва да тръгвате! По-бързо вървете в резервата! След седемнадесет минути — или ще стреляме и ще ви превърнем в купчина трупове!
Стария гарван, Четансапа и Къдрокосия Чапа извърнаха лица един към друг и се посъветваха само с поглед.
— Ще отидем в резервата — съобщи след това Къдрокосия Чапа на началника на неприятеля. За всички беше ясно, че той би предпочел да стреля, ала не биваше. — Нашите жени и деца яздиха цял ден. Утре, щом се развидели, ще тръгнем отново.
— След шестнадесет минути тръгвате или ще бъдете избити! — нахвърли се Червената лисица върху него. — Проклет негър! Ние ще накараме и теб, и тия червени свине да се размърдате!
Къдрокосия Чапа преглътна обидата. Четансапа също не се замисли повече. Бе взето мълчаливо решение да се подчинят в този отчаян миг, следователно трябваше да го сторят веднага. Четансапа даде знак на жените и децата да вдигнат отново шатрите и да приберат покъщнината.
Изморени, гладни и огорчени, жените и децата се подчиниха. Керванът се образува наново.
Светкавичен облак стоеше върху своя катър в редицата. Гледаше право напред. Отдясно и отляво яздеха неприятелските ездачи, които съпровождаха кервана. Тя не искаше да вижда враговете, на които беше длъжна да се подчинява. Затова държеше главата си неподвижна, изправена и гледаше право напред. Пред нея Уинона яздеше бяла кобила на петна.
Жените и мъжете, както и децата от Мечата орда бяха мълчаливи през целия нощен път. От редиците на драгуните и на прерийните ездачи обаче се чуваха викове и ругатни. Никой освен Чапа не разбираше какво говорят чуждите мъже и къдрокосият боец не превеждаше обидните думи.
Късно след полунощ белите войници, съпровождащи кервана, дадоха почивка. Може би и те самите се бяха изморили и прегладнели. Индианците спряха и слязоха от конете. Но не ядоха нищо. След един час пътуването продължи.
Когато започна да се развиделява, преселниците достигнаха заедно със своя вражески конвой долното течение на Конския поток, който се вливаше в Северен Плат. Цялата сутрин и през целия ден конвоят не даде никаква почивка. Едва на другата вечер разрешиха на изнурените хора и животни да спрат. По заповед на Четансапа жените и децата се събраха в тесен кръг и легнаха по четирима-петима заедно да спят под една завивка от бизонова кожа. Мъжете насядаха около жените и децата.