Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Светкавичен облак се вмъкна под завивката до Уинона и Унчида. До тях Хапеда лежеше до своята майка Монгшонгша, която бе носила своето кърмаче в носилка на гърба си и сега го взе да суче. Часке трябваше да отиде при Хиацинта, жената на Шонка. Всички деца изпитваха силен глад, но дажбите, които Четансапа раздаде, бяха съвсем оскъдни. Момчетата и момичетата заспаха със силно биещи сърца.
Призори продължиха пътя си.
Денят превали. Мустангите душеха тревата и искаха да пасат, но никой не се смиляваше и не им даваше почивка. Светкавичен облак не разбираше нито дума от онова, което го-вореха сърдито дългите ножове. Ала тя мразеше грубия тон, с който те произнасяха думите. Червената лисица единствен можеше да говори на езика на дакота. Когато слънцето отново се скри, той приближи своя кон до бялата кобила на петна, която яздеше Уинона.
— Красива сестро на моя велик враг Токай-ихто! — рече той с престорен глас. — Виж как те познах! Та ние се срещахме с теб във вашата шатра. Ти си хубаво момиче, макар че си малко занесена и потънала в мисли! Ти би трябвало да носиш други дрехи. Тогава ще можеш да се покажеш и сред белите мъже в градовете. Привлякла си вниманието на капитан Роуч. Какво ще кажеш? Не щеш ли да се откажеш най-после от този кучешки живот сред прерията?
Уинона мълчеше.
— Също като брат си! — подигра я Червената лисица. — Искам да те осведомя по-точно, защото все пак открай време сьм имал вземане-даване с вашето семейство. Вие ще стигнете с вашите шатри в лошите земи, в пустошта на северозапад от Бялата река. Ужасна местност! Агент на вашия резерват ще бъде о.з. майор Джоунс, а аз съм неговата дясна ръка. Действително ние сме избрали за вас, индианците, една хубавичка скалиста песъчлива местност, където ще можете да живеете занапред. Там ще имате достатъчно време да си помислите. Ще ви отпускаме по малко добитък и по малко консерви. Впрочем ще можете да си мечтаете за старите времена и за великите дела на Токай-ихто, който си лежи, добре погребан, в нашето мазе. При това не забравяйте моето име! Нещо ми се струвате твърде многобройни; това няма да е добре за снабдяването. Една част от дакотските дечурлига ще постъпят веднага в училищния пансион. Мисля, че можем да изпратим и вашите там. За да не ги възпитавате неправилно и за да могат най-после те да научат нещо и да престанат да гладуват. Лека нощ! Пожелавам приятна почивка.
Светкавичен облак чу всичко и потрепера от страх. Ще ги отмъкнат от шатрите им? Да я отделят от Уинона, от Унчида, от Къдрокосия Чапа, може би и от Часке и Хапеда? Да стане пленница на белите мъже за много лета и зими занапред?
Когато нощта настъпи и тя лежеше до Уинона под завивката от бизонова кожа, Светкавичен облак попита тихо:
— Уинона, не трябва ли всички наши бойци да разберат, че милаханска искат да откраднат нас, децата? Аз никога няма да отида с тези разбойници!
— Червената лисица говори достатъчно високо. Нашите бойци вече знаят всичко — отвърна Уинона и на Светкавичен облак се стори, че сестрата на предадения вожд е готова да окаже пълна съпротива заради децата.
Тогава Светкавичен облак разбра, че духът, който се беше вселил в Уинона, не можеше да бъде лош. Тя положи глава без страх върху рамото на Уинона и не знаеше, че именно това кратко, доверчиво, молещо за закрила движение върна Уинона отново към живота.
От тази нощ нататък членовете на Мечата орда бяха обзети от още по-силно безпокойство и ярост, ала външно това изобщо не се изразяваше с нищо. Светкавичен облак държеше очите си широко отворени и от следващото утро започна да наблюдава най-внимателно всеки боец. Четансапа, Чапа, Чотанка и Копиен връх, както и двамата синове на Стария Гарван, наричани Гарвановите братя, Ихасапа и Сина на Антилопата, по-възрастният брат на Татокано, явно бяха станали двойно по-внимателни и наблюдателни. Шонка, Червеното крило и Татокано обаче започнаха да водят разговори с Червената лисица. Щом отново разрешиха почивка, тези трима бойци не се посвениха да отидат при драгуните и прерийните ездачи, да се разположат край техния огън и да ядат заедно с тях от тяхната храна, докато жените и децата гладуваха, за да пестят запасите си от храна.