Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
ИЗДИРВАНА ЗА
ТРОЙНО
УБИЙСТВО
Другият бе оформил заглавието по-пикантно.
Полицията преследва
МАСОВ
УБИЕЦ
ПСИХОПАТ
Разговаряха в продължение на един час. Микаел ѝ обясни отношенията си с Лисбет Саландер и причините, които го караха да се съмнява във вината ѝ. Накрая попита сестра си дали би се съгласила да представлява Лисбет Саландер, в случай че я арестуват.
– Представлявала съм жени по различни дела за изнасилване и нанасяне на телесни повреди, но първата ми специалност не е криминален адвокат – отвърна Аника.
– Ти си най-умният адвокат, когото познавам, а Лисбет ще се нуждае от човек, на когото може да разчита. Мисля, че ще те приеме.
Аника Джианини се замисли за миг, след което колебливо отвърна, че би могла да поговори с Лисбет Саландер, ако се наложи.
В един часа следобед в събота му се обади криминален инспектор Соня Мудиг и го попита дали би могла веднага да дойде и да вземе чантата на Лисбет Саландер. Полицията очевидно бе отворила и прочела писмото, което бе изпратил до Лисбет на улица Лундагатан.
Мудиг се появи след двайсет минути и Микаел я покани да седне до Малин Ериксон на масата за хранене в дневната. След това отиде в кухнята и взе чантата на Лисбет, която бе поставил на една етажерка до микровълновата печка. Поколеба се за миг, след което я отвори и извади отвътре чука и флакона сълзотворен газ. Укриване на доказателства. Флаконът със сълзотворен газ се смяташе за незаконно оръжие и щеше да доведе до присъда. Чукът несъмнено щеше да предизвика асоциации със склонността на Лисбет към насилие. Микаел смяташе това за ненужно.
Той покани Соня Мудиг на кафе.
– Може ли да ви задам няколко въпроса? – попита криминалният инспектор.
– Заповядайте.
– В писмото си до Саландер, намерено в жилището ѝ на Лундагатан, пишете, че сте ѝ длъжник. За какво става въпрос?
– Лисбет Саландер ми направи голяма услуга.
– Каква?
– От чисто личен характер, за която не смятам да говоря.
Соня Мудиг го наблюдаваше внимателно.
– Това е разследване за убийство.
– Да, и аз се надявам колкото се може по-скоро да заловите свинята, убила Даг и Мия.
– Не мислите, че Саландер е виновна?
– Не.
– Кой според вас е застрелял приятелите ви в такъв случай?
– Не знам. Но Даг Свенсон възнамеряваше да разобличи голям брой хора, които биха загубили страшно много от това. Виновникът може да е сред тях.
– А защо му е на въпросното лице да убива адвокат Нилс Бюрман?
– Това не знам. Все още.
Погледът му издаваше абсолютна убеденост. Соня Мудиг се усмихна. Знаеше, че го наричат Кале Блумквист[55]. Изведнъж разбра защо.
– Но смятате да разберете?
– Стига да мога. Можете да предадете на Бублански.
– Непременно. А ако Лисбет Саландер се свърже с вас, надявам се, че ще ни съобщите.
– Не смятам, че ще ми се обади и ще ми признае, че е извършила убийствата, но ако го стори, ще направя всичко по силите си, за да я убедя да се предаде на полицията. В такъв случай ще се опитам да ѝ окажа пълна подкрепа, защото ще се нуждае от приятел.
– А ако каже, че е невинна?
– То тогава се надявам, че ще може да ми разясни какво се е случило.
– Господин Блумквист, между нас казано, и без да правя от мухата слон, надявам се да съзнавате, че Лисбет Саландер трябва да бъде арестувана. Надявам се също, че няма да направите някоя глупост, ако се свърже с вас. Ако грешите и тя е виновна, то подценяването на ситуацията би било твърде опасно.
Микаел кимна.
– Надявам се, че няма да се наложи да ви следим. Разбирате, че е незаконно да помагате на издирван човек. В този случай това би могло да доведе до наказание по обвинение в укриване на престъпник.
– А аз се надявам, че ще отделите няколко минути, за да помислите и за други евентуални извършители.
– Ще го направим. Следващ въпрос. Имате ли представа какъв компютър е притежавал Даг Свенсон?
– „Мак Айбук 500“, бял, с четиринайсетинчов монитор, втора употреба. Точно като моя, но с по-голям екран.
Микаел посочи своята машина, която стоеше съвсем наблизо върху холната маса.
– Имате ли представа къде е той?
– Даг обикновено го носеше в черна раница. Предполагам, че е у тях.
– Само че го няма. Възможно ли е да е на работното му място?
– Не. Прегледах съдържанието на бюрото на Даг и не го видях там.
Поседяха мълчаливо за миг.
– Мога ли да заключа, че компютърът му липсва? – попита Микаел накрая.