Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Бублански прехапа устни.
В ДЕВЕТ ЧАСА ВЕЧЕРТА криминален инспектор Соня Мудиг все още се намираше в апартамента на адвокат Бюрман. Бе позвънила вкъщи и бе обяснила ситуацията на съпруга си. След единайсет години брак той вече приемаше, че работният ѝ ден никога няма да продължава от девет до пет. Тя седеше зад бюрото на Бюрман в кабинета му и преглеждаше документите, които откри в чекмеджетата, когато чу как някой почука по касата на вратата и видя следовател Бубла да носи две чаши с кафе и синьо пликче с канелени кифлички от „Пресбюрон“. Махна му уморено с ръка да влезе.
– Какво не трябва да пипам? – попита той механично.
– Криминолозите не са приключили. Все още се занимават със спалнята и кухнята. Тялото също не е преместено, разбира се.
Бублански дръпна един стол и седна срещу колежката си. Мудиг отвори пликчето и извади една кифличка.
– Благодаря. Умирах за кафе.
Мълчаливо задъвкаха.
– Чух, че не е минало много добре на Лундагатан – рече Мудиг, след като преглътна последната хапка от кифличката и облиза пръсти.
– Нямаше никого вкъщи. Намерихме неотворена поща, адресирана до Лисбет Саландер, но всъщност там живее някаква жена на име Мириам Ву. Все още не сме я открили.
– Коя е тя?
– Не знам със сигурност. Фасти се опитва да разбере повече за нея. Записана е като съсобственик на апартамента преди около месец, но в апартамента, изглежда, живее само един човек. Мисля, че Саландер се е преместила, без да съобщи новия си адрес.
– Може би го е планирала.
– Кое? Тройното убийство? – Бублански поклати обезсърчено глава. – Цялата тази история става дяволски объркана. Екстрьом настояваше за пресконференцията и медиите ще ни подлудят през следващите дни. Попадна ли на нещо?
– Като се изключи тялото на Бюрман в спалнята… Намерихме празна кутия на Магнум. Изпратихме я за снемане на пръстови отпечатъци. Бюрман пази папка с копия от месечните доклади за Саландер, които е изпращал на Агенцията за контрол. Ако може да му се вярва, Саландер е истински ангел.
– Той не е единственият – възкликна Бублански.
– Единственият какво?
– Почитател на Лисбет Саландер.
Бублански ѝ разказа накратко какво бе научил от Драган Армански и Микаел Блумквист. Соня Мудиг го изслуша, без да го прекъсва. Когато замлъкна, тя прокара пръсти през косата си, потърка очи и рече:
– Това е пълна лудост.
Бублански кимна замислено и зачопли долната си устна. Соня Мудиг го погледна и потисна напиращата към устните ѝ усмивка. Той имаше грубовато, почти брутално лице. Ала когато бе объркан или несигурен, изглеждаше беззащитен. Именно в тези моменти го наричаше мислено следовател Бубла. Никога не използваше прозвището му и не знаеше как точно се е появило, но му пасваше чудесно.
– Добре – рече тя. – Доколко сме сигурни?
– Прокурорът изглежда напълно убеден. Саландер е обявена за общодържавно издирване днес вечерта – отвърна ѝ Бублански. – През последната година се е намирала в чужбина и е възможно отново да избяга извън страната.
– Доколко сме сигурни? – пак попита тя.
Той вдигна рамене.
– Арестували сме хора при наличие на значително по-малко доказателства. Има нейни отпечатъци по оръжието, с което са извършени убийствата в Еншеде.
– Попечителят ѝ също е убит. Не искам да изпреварвам събитията, но предполагам, че със същото оръжие. Ще разберем утре – криминолозите са открили един сравнително запазен фрагмент от куршум в матраците.
– Добре.
– Открихме няколко патрона за револвера в най-долното чекмедже на бюрото. Куршуми с ураново ядро и златен връх.
– Ясно.
– Разполагаме със сравнително обстойна документация, че Саландер е луда. Бюрман е бил неин попечител и е притежател на пистолета.
– Мм – измърмори следовател Бубла мрачно.
– Можем да свържем Саландер с двойката в Еншеде чрез Микаел Блумквист.
– Мм…
– Не изглеждаш сигурен.
– Не мога да си изградя точна картина за Саландер. Документацията твърди едно, а Армански и Блумквист – съвсем друго. Съгласно документацията тя е едва ли не бавноразвиващ се психопат. Според техните твърдения е компетентен специалист по проучванията. Разликата между версиите е фрапираща. Не разполагаме с мотив за убийството на Бюрман и дори не сме потвърдили, че Саландер е познавала двойката в Еншеде.
– Какъв мотив е нужен на една психично болна?
– Не съм бил в спалнята все още. Как е положението там?
– Открих Бюрман по очи на леглото, с колене на пода, сякаш се моли. Гол е. Застрелян е в тила.
– С един изстрел? Точно като в Еншеде.
– Доколкото можах да преценя, изстрелян е само един куршум. Но, изглежда, Саландер, ако тя го е извършила, го е накарала да падне на колене пред леглото, преди да стреля. Куршумът е влязъл в тила под ъгъл и отвисоко, после е излязъл през лицето.