Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Но ако Саландер е убийцата, трябва да съществува връзка между нея и Даг и Мия, и това си ти. Няма друга.
– В този случай аз не съм никаква връзка. Не съм срещал Лисбет повече от година. Не знам дори откъде би могла да знае, че те съществуват.
Микаел внезапно замлъкна. За разлика от всички останали, той бе наясно, че Лисбет Саландер е хакер на световно ниво. Изведнъж осъзна, че преносимият му компютър е пълен с кореспонденция между него и Даг, с различни версии на книгата на Свенсон и че дори съдържа електронно копие на дисертацията на Мия Бергман. Не знаеше дали Лисбет Саландер е проверявала компютъра му, но така би могла да разбере, че той познава Даг Свенсон.
Проблемът бе, че Микаел не можеше да измисли мотив, който да накара Лисбет да отиде до Еншеде и да застреля Даг и Мия. Дори напротив – те работеха върху репортаж за насилието срещу жени, който Лисбет Саландер всячески би подкрепила. Ако Микаел изобщо я познаваше.
– Изглежда, ти хрумна нещо – рече Малин.
Микаел нямаше абсолютно никакво намерение да разкрива компютърните таланти на Лисбет.
– Не, просто съм уморен и ми се вие свят – отвърна той.
– Но тя не е заподозряна единствено за убийствата на Даг и Мия, а и за това на попечителя си, а там връзката е очевидна. Какво знаеш за него?
– Абсолютно нищо. Никога не съм чувал за адвокат Бюрман. Нямах представа, че има попечител.
– Вероятността някой друг да е убил и тримата е минимална. Даже и някой да е застрелял Даг и Мия във връзка с разследването им, то той не би имал абсолютно никаква причина да убива попечителя на Лисбет Саландер.
– Знам, мислил съм над това до лудост. Но мога да ти предложа най-малко един сценарий, при който някой външен човек би могъл да убие Даг, Мия и попечителя на Лисбет.
– Какъв?
– Да речем, че Даг и Мия са убити заради разкритията им относно търговията със секс робини и Лисбет е била въвлечена като трета страна. Ако Бюрман е бил попечител на Лисбет, то съществува възможност тя да му се е доверила и така да го е превърнала в свидетел, или да е споделила с него нещо, което е довело и до неговата смърт.
Малин се замисли за момент.
– Разбирам какво искаш да кажеш – рече тя колебливо. – Но теорията ти е напълно необоснована.
– Не. Не съвсем.
– Ти самият какво мислиш? Виновна ли е, или не?
Микаел мисли дълго, преди да отговори.
– Нека трансформирам въпроса по следния начин – способна ли е да убие? Отговорът е „да“. Лисбет Саландер има склонност към насилие. Виждал съм я в действие, когато…
– Когато е спасила живота ти?
Микаел кимна.
– Съжалявам, но не мога да ти разкажа за какво става въпрос. Един мъж искаше да ме убие и бе на косъм да го стори. Тя се намеси и му нанесе страхотен побой със стик за голф.
– Но не си разказал нищо от това на полицията?
– Абсолютно не.
– Добре.
Той я погледна остро.
– Малин, трябва да мога да разчитам на теб по този въпрос.
– Няма да разкажа на никого нищо от обсъденото дотук. Дори и на Антон. Ти не си ми само шеф – харесвам те и не искам да ти навредя.
Микаел кимна.
– Съжалявам – рече той.
– Стига си се извинявал.
Той се разсмя, след което отново стана сериозен.
– Убеден съм, че ако се беше наложило, щеше да го убие, за да ме защити.
– Ясно.
– Но същевременно я намирам за разумна. Странна, да, но напълно рационална в действията, основаващи се на личните ѝ мотиви. Тя употреби насилие, защото се налагаше, а не защото ѝ се искаше. Трябва да има причина, за да убие – трябва да е застрашена и провокирана в изключително голяма степен.
Той помисли още малко. Малин го наблюдаваше внимателно.
– Не мога да говоря за попечителя ѝ. Не знам абсолютно нищо за него. Но не мога да си я представя да убие Даг и Мия. Не го вярвам.
Останаха дълго мълчаливи. Малин погледна часовника си и констатира, че бе станало девет и половина вечерта.
– Късно е. Ще се прибирам – рече тя.
Микаел кимна.
– Работихме цял ден. Можем да продължим утре. Не, остави съдовете, аз ще ги измия.
В НОЩТА СРЕЩУ ВЕЛИКДЕН Армански се въртеше в леглото си и слушаше тежкото дишане на Ритва. И той не можеше напълно да проумее тази драма. Накрая стана, обу си пантофите, облече си халата и отиде в дневната. Беше хладно и сложи няколко цепеници в камината, отвори една нискоалкохолна бира, седна и се загледа навън в мрака над Фурусундследен[56].
„Какво знам?“
Драган Армански можеше със сигурност да потвърди, че Лисбет Саландер е смахната и непредсказуема. Нямаше съмнение в това.
Знаеше и че нещо се бе случило през зимата на 2003 г., когато тя внезапно престана да работи за него и изчезна в чужбина на едногодишна почивка. Беше напълно убеден, че това по някакъв начин е свързано с Микаел Блумквист, но и самият журналист не знаеше какво бе станало.