Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
След това Саландер се върна и го посети. Каза му, че е „икономически независима“, и Армански си направи извода, че има достатъчно пари, за да се справи за известно време напред.
През пролетта бе посещавала Холгер Палмгрен. Но не и Блумквист.
Бе застреляла трима души, двама от които, изглежда, ѝ бяха напълно непознати.
„Нещо не се връзва. Няма логика.“
Армански отпи от бирата направо от шишето и запали цигаре. Гризеше го съвестта, на което се дължеше и лошото му настроение през почивните дни.
Когато Бублански го посети, той без колебание му предостави цялата необходима за залавянето на Лисбет Саландер информация, с която разполагаше. Изобщо не се съмняваше, че тя трябва да бъде арестувана, и колкото по-бързо, толкова по-добре. Но изпитваше угризения заради лошото си мнение за нея, за това, че бе приел новината за вината ѝ, без изобщо да я постави под съмнение. Армански бе реалист. Когато полицията идваше и заявяваше, че дадено лице е заподозряно в убийство, то вероятността това да е вярно беше много голяма. Следователно Лисбет Саландер бе виновна.
Полицията не се интересуваше дали действията ѝ са били обосновани, дали е имало оневиняващи вината обстоятелства или поне разумно обяснение за лудостта ѝ. Работа на полицията бе да докаже, че тя е изстреляла куршумите, и да обясни точно защо го е сторила, а не да задълбава в подробности около психичното ѝ състояние. Щяха да са доволни, ако успееха да открият поне някакъв рационален мотив за престъплението, но тъй като не разполагаха с никакъв, бяха готови да квалифицират случилото се като акт на лудост. „Лисбет Саландер е новият Матиас Флинк[57].“ Поклати глава.
Това обяснение не му харесваше.
Лисбет Саландер никога не вършеше нищо против волята си, и то без да премисли последствията.
„Особена – да. Луда – не.“
Следователно трябваше да има обяснение, колкото и смътно и далечно да би изглеждало на останалите.
По някое време към два часа сутринта Армански взе решение.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА Великден, 27 март – вторник, 29 март
ДРАГАН Армански СТАНА рано в неделя сутринта след нощ на неспокойни размисли. Слезе на пръсти на долния етаж, без да буди съпругата си, свари кафе и си направи сандвичи. След това извади лаптопа си и започна да пише.
Използва стандартния отчетен формуляр за личностните проучвания на „Милтън Секюрити“. Включи в него колкото се може повече важни факти за личността на Лисбет Саландер.
Ритва слезе долу към девет часа и си наля кафе от кафеварката. Попита го какво прави. Той ѝ отговори уклончиво и продължи съсредоточено да пише. Тя познаваше съпруга си достатъчно добре, за да знае, че и този ден ще посвети на работата си.
МИКАЕЛ БЕ СГРЕШИЛ В ПРЕЦЕНКАТА СИ, което вероятно се дължеше на факта, че беше Великден и в сградата на полицията практически нямаше никого. Медиите откриха, че именно той е намерил Даг и Мия едва сутринта на Великден. Първи му се обади негов стар познат, репортер от „Афтонбладет“.
– Здравей, Блумквист. Никласон е.
– Здравей, Никласон – рече Микаел.
– Ти си открил двойката в Еншеде.
Микаел го потвърди.
– Един от източниците ми твърди, че са работили за „Милениум“.
– Източникът ти е отчасти прав и отчасти греши. Даг Свенсон направи репортаж за „Милениум“ в качеството си на журналист на свободна практика. Мия Бергман не е работила за нас.
– По дяволите! Това е страшна новина.
– Предполагам – рече Микаел уморено.
– Защо не сте публикували нищо по въпроса?
– Даг Свенсон беше приятел и колега. Сметнахме, че е признак на добро възпитание да изчакаме роднините им да узнаят за случилото се, преди да напишем каквото и да било.
Микаел знаеше, че тези му думи няма да бъдат цитирани.
– Добре. Върху какво работеше Даг?
– Правеше проучване за „Милениум“.
– Какво проучване?
– Каква сензация смятате да публикувате в „Афтонбладет“ утре?
– Значи говорим за сензация.
– Никласон, майната ти.
– О, стига, Блуман. Мислиш ли, че убийството е свързано с материала, върху който е работил Даг Свенсон?
– Ако ме наречеш Блуман още веднъж, ще ти затворя телефона и няма да разговарям с теб до края на годината.
– Извинявай тогава. Мислиш ли, че Даг Свенсон е убит във връзка с работата му на разследващ журналист?
– Нямам никаква представа защо е убит Даг.
– Репортажът му свързан ли е с Лисбет Саландер?
– Не. Ни най-малко.