Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Ерика и Малин се опитаха да обсъдят бъдещите си действия, без да стигнат до каквото и да било разумно решение. Ситуацията се усложняваше и от факта, че Микаел и Ерика знаеха колко голяма роля бе изиграла Лисбет Саландер в аферата „Венерстрьом“ в качеството си на елитен хакер. Малин Ериксон не знаеше нищо за това и дори не бе чувала името Лисбет Саландер. Поради което разговорът бе насечен от многозначителни паузи.
– Ще се прибирам – рече Микаел Блумквист и внезапно се изправи. – Уморен съм и вече не мога да разсъждавам. Трябва да поспя.
Той погледна Малин.
– Имаме много работа занапред. Утре е Разпети петък и възнамерявам единствено да спя и да сортирам документацията. Малин, можеш ли да работиш по Великден?
– Имам ли избор?
– Не. Започваме в събота в дванайсет на обяд. Какво ще кажете да се съберем вкъщи вместо в редакцията?
– Става.
– Ще преформулирам основната ни задача, която определихме сутринта. Целта ни вече е да разберем не дали разкритията на Даг Свенсон имат нещо общо с убийствата, а кой е убиецът на Даг и Мия.
Малин се запита как ще го постигнат, но си замълча. Микаел махна за довиждане на Малин и Ерика и изчезна, без да каже нищо повече.
В СЕДЕМ И ПЕТНАЙСЕТ ръководителят на разследването Бублански с нежелание се качи след прокурор Екстрьом на подиума в пресцентъра на полицията. Пресконференцията бе обявена за седем часа, но закъсня с около петнайсет минути. За разлика от Екстрьом, Бублански изобщо не обичаше да стои в светлината на прожекторите пред дузина телевизионни камери. Изпитваше паника, когато се озовеше в центъра на подобно внимание, и никога нямаше да свикне или да заобича да се гледа по телевизията.
Екстрьом, който се чувстваше съвсем в свои води, нагласи очилата си и на лицето му се изписа подобаващо сериозно изражение. Остави фотографите да пощракат малко, преди да вдигне ръце и да помоли за тишина в залата. Говореше като по сценарий.
– Добре дошли на тази свикана набързо пресконференция във връзка с убийствата в Еншеде вчера късно вечерта и с факта, че разполагаме с нова информация по случая. Казвам се прокурор Ричард Екстрьом, а това е криминален инспектор Ян Бублански от областния отдел „Тежки престъпления и убийства“. Той ръководи разследването. Ще прочета едно съобщение, след което ще имате възможност да задавате въпроси.
Екстрьом замълча и огледа представителите на пресата, които се бяха явили на мястото, въпреки че бяха получили предизвестие преди по-малко от трийсет минути. Убийствата в Еншеде се оказаха голяма новина и, както изглежда, щяха да придобият още по-голяма популярност. Екстрьом доволно установи, че в залата има представители на новинарските програми „Актуелт“ и „Рапорт“, както и журналисти от ТВ 4. Разпозна и няколко лица от ТТ и вечерни и дневни вестници. Освен това видя голям брой репортери, които не познаваше. Общо в залата присъстваха минимум двайсет и пет човека.
– Както ви е известно, вчера вечерта, малко преди полунощ, в Еншеде бяха открити две жертви на брутално убийство. На местопрестъплението бе намерено дори оръжие, пистолет „Колт 45 Магнум“. Националната лаборатория по криминология в рамките на деня установи, че това е оръдието на престъплението. Собственикът му е известен и днес бе потърсен от полицията.
Екстрьом направи изкуствена пауза.
– Към седемнайсет часа собственикът на оръжието бе открит мъртъв в жилището си в близост до площад Оденплан. Застрелян е и смятаме, че по време на двойното убийство в Еншеде е бил мъртъв. Полицията – Екстрьом посочи с ръка в посока към Бублански – има основателни причини да вярва, че извършителят е един и същ и следователно е издирван за три убийства.
Сред присъстващите репортери се разнесе шепот, когато неколцина от тях едновременно започнаха да говорят тихо по мобилните си телефони. Екстрьом повиши леко глас.
– Имате ли заподозрян? – попита един журналист от радиото.
– Ако не ме прекъсвате, ще стигнем и дотам. Полицията желае да разпита едно лице във връзка с тези три убийства.
– Кой е той?
– Не е той, а тя. Полицията издирва двайсет и шест годишна жена. Между нея и собственика на оръжието съществува връзка, а освен това тя доказано е присъствала на мястото на престъплението в Еншеде.
Бублански сбърчи вежди и лицето му придоби решително изражение. По тази точка от дневния ред с Екстрьом бяха на различно мнение. Тоест по въпроса дали ръководителят на разследването следва да назове името на заподозрения в тройното убийство. Според Бублански все още не биваше, а Екстрьом смяташе, че няма за кога да чакат.
Аргументите на Екстрьом бяха необорими. Полицията издирваше жена с доказани психически проблеми, която напълно основателно бе заподозряна в извършването на три убийства. През деня я бяха обявили за издирване в рамките на областта, а по-късно и на територията на цялата страна. Екстрьом твърдеше, че Лисбет Саландер трябва да се смята за опасна и следователно е в интерес на обществото да бъде заловена колкото се може по-бързо.