Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Аргументите на Бублански бяха по-слаби. Според него по-добре беше да изчакат резултатите от работата на техническия екип в апартамента на адвокат Бюрман, преди разследването категорично да бъде обвързано с една-единствена възможност.
Екстрьом подчертаваше, че съгласно цялата налична документация Лисбет Саландер е психично болна и склонна към насилие жена, че нещо очевидно е отключило яростта ѝ и я е подтикнало към убийство. Нямаше гаранции, че проявите на насилие ще спрат дотук.
– Какво ще правим, ако през следващото денонощие влезе в друг апартамент и убие още няколко човека? – бе задал Екстрьом риторичен въпрос.
Бублански не можа да му даде задоволителен отговор и Екстрьом изтъкна, че в практиката им има достатъчно прецеденти. Когато бяха преследвали по територията на цялата страна извършилия тройно убийство Юха Валякала от Омселе, полицията бе оповестила името му и показала негова снимка, защото се смяташе, че представлява заплаха за обикновените хора. Същият аргумент можеше да се използва и в случая с Лисбет Саландер и следователно Екстрьом бе решил, че името ѝ трябва да бъде оповестено.
Прокурорът вдигна ръка, за да прекрати шушукането сред присъстващите репортери. Разкритието, че за тройното убийство е издирвана жена, щеше да им дойде като гръм от ясно небе. Той направи знак на Бублански да започне. Полицаят се прокашля два пъти, пооправи очилата си и се втренчи в листа с предварително съгласуваните реплики.
– Полицията издирва двайсет и шест годишна жена на име Лисбет Саландер. Ще бъде разпространена нейна снимка от паспортния регистър. Към настоящия момент не разполагаме с информация къде се намира. Предполагаме, че може би все още е в района на Стокхолм. Полицията се нуждае от помощта на обществеността, за да успее да открие жената колкото се може по-бързо. Лисбет Саландер е висока метър и петдесет, със слабо телосложение.
Той нервно пое дълбока глътка въздух. Потеше се и усети напиращата влага под мишниците си.
– В миналото Лисбет Саландер е била приемана в психиатрична клиника и се смята, че представлява опасност както за себе си, така и за околните. Бихме искали да подчертаем, че към настоящия момент не можем категорично да заявим, че тя е убийцата, но съществуващите обстоятелства налагат да бъде разпитана незабавно, за да се разбере каква информация притежава за убийствата в Еншеде и Оденплан.
– Това не е възможно – провикна се един репортер от вечерен вестник. – Или е заподозряна в убийство, или не е.
Бублански погледна отчаяно към прокурор Екстрьом.
– Полицията не е ограничила разследването си в една посока и ние, естествено, разглеждаме различни версии. Една от тях е свързана с упоменатата жена и полицията смята, че е крайно наложително тя да бъде прибрана за разпит. Подозренията срещу нея се основават на технически доказателства, събрани по време на огледа на местопрестъплението.
– За какъв тип доказателства става въпрос? – чу се веднага от залата.
– За момента не можем да разкрием подробности около тях.
Няколко журналисти заговориха в един глас. Екстрьом вдигна ръка и посочи репортер от „Дагенс Еко“, с когото бе работил преди и когото смяташе за умерен.
– Криминален инспектор Бублански каза, че е лежала в психиатрична клиника. Защо?
– Тази жена е имала… проблемно детство и се е сблъсквала с доста сложни ситуации през годините. Намира се под попечителство и попечителят ѝ е собственикът на оръжието.
– Кой е той?
– Лицето, застреляно в жилището си край Оденплан. Към настоящия момент не можем да ви кажем името му, тъй като близките му все още не са информирани.
– Какъв мотив е имала за убийствата?
Бублански взе микрофона.
– Към настоящия момент не разполагаме с мотив.
– Тя присъства ли в полицейския регистър отпреди?
– Да.
Последва въпрос от един репортер – мъж със специфичен боботещ глас, който се извиси над останалите гласове.
– Представлява ли опасност за обществото?
Екстрьом се поколеба за секунда. След това кимна.
– Разполагаме с информация, че в стресови ситуации е склонна към насилие. Именно поради тази причина разкриваме, че е издирвана и че искаме да се свържем с нея по възможно най-бързия начин.