Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
МИКАЕЛ И МАЛИН бяха идентифицирали доста лица, които теоретично биха могли да имат мотив да убият Даг Свенсон. Името на всяко от тях бе написано на няколкото листа хартия, които Микаел бе закачил на стената на дневната. Списъкът се състоеше изключително от мъже, които или се бяха възползвали от услугите на проститутки, или работеха като сводници и присъстваха в книгата. В осем часа вечерта разполагаха с трийсет и седем имена, двайсет и девет от които можеха да бъдат идентифицирани, а осем фигурираха само като псевдоними в ръкописа на Даг Свенсон. Двайсет от идентифицираните мъже при различни обстоятелства се бяха възползвали от някое от момичетата.
Обсъдиха още дали могат да отпечатат книгата на Даг Свенсон. Проблемът на практика бе, че голяма част от твърденията се основаваха на личната информираност на Даг или Мия, които можеха да ги докажат без проблем, но един по-малко запознат с темата журналист би искал да ги провери или да ги проучи по-задълбочено.
Установиха, че около осемдесет процента от ръкописа, с който разполагаха, можеше спокойно да бъде публикуван, но преди да се осмели да публикува останалите двайсет процента, „Милениум“ трябваше да извърши някои проучвания. Колебаеха се не защото се съмняваха в достоверността на съдържанието, а само защото не бяха достатъчно запознати с въпроса. Ако Даг Свенсон бе жив, щяха без съмнение да публикуват всичко – тогава Даг и Мия щяха да посрещнат евентуалните възражения или критики.
Микаел погледна през прозореца. Беше се мръкнало и валеше. Попита Малин дали иска още кафе. Тя отказа.
– Добре – рече Малин. – Нещата с ръкописа са под контрол, но все още не сме открили и следа от убиеца на Даг и Мия.
– Може да е някой от присъстващите на стената – рече Микаел.
– Може и да е някой, който няма нищо общо с книгата. А може и да е твоята приятелка.
– Лисбет – рече Микаел.
Малин му хвърли скришом поглед. Работеше в „Милениум“ от осемнайсет месеца. Бе започнала по времето на най-големия хаос във връзка с аферата „Венерстрьом“. След години на временна работа по заместване назначението в „Милениум“ бе първата ѝ постоянна работа. Чувстваше се прекрасно. Работата във вестника ѝ осигуряваше положение в обществото. Беше близка с Ерика Бергер и останалите от екипа, но винаги се чувстваше леко неудобно в присъствието на Микаел Блумквист. Нямаше ясна причина за това, просто тя намираше Микаел за най-затворен и най-недостъпен от всичките ѝ колеги.
През изминалата година идваше късно на работа и стоеше или сам в кабинета си, или в стаята на Ерика Бергер. Понякога се държеше някак отнесено, а през първите месеци ѝ се струваше, че го вижда по-често по телевизията, отколкото на живо в редакцията. Често пътуваше или пък бе зает с нещо друго. Не предразполагаше към приятно общуване и доколкото бе дочула от коментарите на останалите сътрудници на вестника, беше се променил. Бе станал по-мълчалив и по-затворен.
– Ако ще се опитвам да открия кой е застрелял Даг и Мия, трябва да знам повече за Саландер. Не съм напълно сигурна откъде да започна, ако не…
Тя не довърши изречението си. Микаел я погледна. Накрая седна във фотьойла срещу нея и вдигна краката си на масата до нейните.
– Добре ли се чувстваш в „Милениум“? – попита той неочаквано. – Имам предвид, че вече работиш при нас от година и половина, а аз не съм се спирал на едно място, така че с теб почти не се познаваме.
– Чувствам се страхотно – рече Малин. – Вие доволни ли сте от мен?
Микаел се усмихна.
– С Ерика непрекъснато си повтаряме, че никога преди не сме имали толкова компетентен редакционен секретар. Смятаме те за истинска находка. Съжалявам, че не съм ти го казвал досега.
Малин се усмихна доволно. Похвала от великия Микаел Блумквист винаги бе добре дошла.
– Не това беше въпросът ми – рече тя.
– Чудиш се каква връзка има Лисбет Саландер с „Милениум“.
– И ти, и Ерика Бергер сте много пестеливи на информация.
Микаел кимна и я погледна в очите. И двамата с Ерика вярваха напълно на Малин Ериксон, но имаше неща, които не можеха да споделят с нея.
– Съгласен съм с теб – рече той. – Ако ще се опитваме да разнищим убийствата на Даг и Мия, ти трябва повече информация. Аз я познавам лично и освен това съм връзката между нея и Даг и Мия. Хайде, задавай ми въпроси. Ще ти отговоря, доколкото мога. А ако не мога, ще ти кажа.
– Защо е цялата тази тайнственост? Коя е Лисбет Саландер и какво общо има с „Милениум“?
– Нещата стоят по следния начин. Преди две години наех Лисбет Саландер, за да извърши едно изключително сложно проучване за мен. В това се състои и проблемът. Не мога да ти кажа каква точно беше работата ѝ. Ерика знае за какво става въпрос, но ми е обещала да пази тайна.