Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Преди две години… Малко преди да разбиеш Венерстрьом. Мога ли да предположа, че проучването ѝ е било свързано с това?
– Не, не можеш. Нито ще потвърдя, нито ще отрека. Мога да кажа само, че наех Лисбет във връзка с нещо друго и тя свърши изключителна работа.
– Добре, тогава си живял в Хедестад, доколкото знам, като отшелник. А и Хедестад се прочу в медиите през онова лято. Хариет Вангер възкръсна от мъртвите и т.н. Колкото и да е странно обаче, „Милениум“ не публикува нито дума по този въпрос.
– Както вече казах, не мога да ти дам повече информация. Можеш да предполагаш колкото си искаш, но вероятността да познаеш е на практика нулева.
Той се усмихна.
– А не написахме нищо за Хариет Вангер, защото тя е член на управителния ни съвет. Оставили сме на останалите медии да я проучват. Що се отнася до Лисбет, вярвай ми, когато ти казвам, че стореното от нея за мен няма абсолютно нищо общо със случилото се в Еншеде. Не съществува каквато и да била връзка.
– Разбирам.
– Нека ти дам съвет. Недей да гадаеш. Недей да си вадиш заключения. Приеми, че е работила за мен и че не мога да обсъждам за какво става въпрос. Нека да кажем, че е правила и други неща за мен. Тя ми спаси живота. Буквално. Дълбоко съм ѝ благодарен.
Малин вдигна учудено вежди. Не бе чула и дума за това в „Милениум“.
– Тоест, ако съм разбрала правилно, ти я познаваш изключително добре.
– Доколкото е възможно човек да познава Лисбет Саландер – отвърна Микаел. – Тя е може би най-затвореният човек, когото съм срещал.
Микаел внезапно се изправи и погледна през прозореца в мрака навън.
– Не знам за теб, но аз ще изпия една водка с лимон – рече той.
– Става. По-добре е от кафе.
ДРАГАН Армански ПРЕКАРА великденските празници във вилата си на остров Билдьо в размисъл за Лисбет Саландер. Собствените му деца бяха вече пораснали и не искаха да прекарват почивните дни с родителите си. Ритва, за която бе женен от двайсет и пет години, веднага забелязваше как на моменти мислите му се реят някъде надалеч. Потъваше в дълбок и мълчалив размисъл и отговаряше разсеяно, ако го повикаха. Всеки ден сядаше в колата и отиваше до павилиона, за да купи вестник. След това сядаше до прозореца на верандата и четеше статиите за преследването на Лисбет Саландер.
Драган Армански бе разочарован от себе си. Разочарован, че така глобално бе сбъркал в преценката си за нея. От дълги години знаеше, че тя има психични проблеми. Не му бе чужда и мисълта, че е способна на насилие и може да нарани човек, който я застрашава. В определен смисъл фактът, че се е нахвърлила върху попечителя си, за когото без съмнение смяташе, че се бърка в личния ѝ живот, бе разбираем. Тя възприемаше всеки опит за контрол върху живота ѝ като провокация, а вероятно и като враждебно отношение.
За сметка на това обаче изобщо не можеше да разбере какво би я накарало да отиде в Еншеде и да застреля двама души, които, както личеше по всичко, ѝ бяха напълно непознати.
Драган Армански през цялото време очакваше да бъде установена връзка между Саландер и двойката в Еншеде, да се открие, че някой от двамата е имал вземане-даване с нея или пък е провокирал яростта ѝ с действията си. Но вестниците мълчаха за подобна връзка и вместо това публикуваха предположения, че психично болната Саландер вероятно е получила нервен пристъп.
На два пъти позвъни на криминален инспектор Бублански да го разпитва за развитието на разследването, но и той не знаеше за някаква връзка между Саландер и Еншеде, като се изключи Микаел Блумквист. В това отношение разследването бе ударило на камък. Микаел Блумквист познаваше и Саландер, и двойката в Еншеде, но нямаше каквито и да било доказателства, че Лисбет Саландер на свой ред е познавала или е чувала за Даг Свенсон и Мия Бергман. Следователно разследването не можеше да си създаде представа за последователността на събитията. Ако не разполагаха с отпечатъците ѝ върху оръжието на убийството и с неоспоримата връзка между нея и първата ѝ жертва – адвокат Бюрман, полицията щеше да работи на сляпо.
МАЛИН ЕРИКСОН ИЗЛЕЗЕ от банята и отново седна на дивана.
– Нека да обобщим – рече тя. – Задачата ни е да разберем дали Лисбет Саландер е убила Даг и Мия, както твърди полицията. Нямам никаква представа откъде да започнем.
– Гледай на това като на проучване. Няма да извършваме полицейско разследване. За сметка на това обаче ще го следим и ще се опитаме да разберем какво знаят. Задача като всяка друга, с единствената разлика, че не е задължително да публикуваме всичко, което открием.