Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Куршум в тила. Точно като екзекуция.
– Да.
– Мислех си… Някой трябва да е чул изстрела.
– Спалнята му гледа към задния двор, а съседите отгоре и отдолу са заминали извън града за великденските празници. Прозорецът е затворен. Освен това е използвала възглавница като заглушител.
– Доста умно.
В този момент Гунар Самюелсон от отдела по криминология подаде глава през вратата.
– Здравей, Бубла – поздрави той и се обърна към колегата си. – Мудиг, смятаме да преместим тялото, затова го обърнахме. Има нещо, което трябва да видиш.
Последваха го до спалнята. Тялото на Нилс Бюрман бе положено по гръб на една носилка – първата спирка по пътя към патолога. Никой не се съмняваше в причината за смъртта. На мястото на челото му имаше огромна десетсантиметрова рана, а голяма част от костта висеше отстрани на парче кожа. Разположението на капките кръв по леглото и стената бе категорично.
Бублански мрачно издаде устни напред.
– Какво трябва да видим? – попита Мудиг.
Гунар Самюелсон вдигна покривалото и разкри корема и слабините на Бюрман. Когато с Мудиг се приближиха, Бублански си сложи очилата и двамата прочетоха татуирания текст. Буквите бяха груби и неравни – очевидно не бяха дело на професионалист. Посланието обаче бе кристално ясно: АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ОТРЕПКА И ИЗНАСИЛВАЧ.
Мудиг и Бублански се спогледаха учудено.
– Май се очертава мотив? – рече Мудиг накрая.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ КУПИ четиристотин грама макарони от „Севън–Илевън“ и когато се прибра, пъхна картонената опаковка в микровълновата фурна, съблече се и постоя три минути под душа. Взе си вилица и яде прав направо от кутията. Бе гладен, но нямаше желание да сяда на масата и искаше да погълне храната колкото се може по-бързо. Когато приключи, отвори една бира от марката „Вестфюн фолкьол“ и я изпи директно от бутилката.
Без да пали лампата, застана пред прозореца с изглед към „Гамла стан“ и стоя така повече от двайсет минути, като се опитваше да не мисли за нищо.
Точно преди едно денонощие все още бе на празненство у сестра си, когато Даг Свенсон позвъни на мобилния му телефон. В онзи момент и двамата с Мия бяха живи.
Не беше спал от трийсет и шест часа, а времето, когато без никакъв проблем можеше да изкара едно денонощие без сън, бе отминало. Знаеше обаче, че няма да може да заспи, без да си спомни какво е видял. Имаше чувството, че картините от Еншеде са се запечатали завинаги в паметта му.
Накрая изключи мобилния си телефон и се пъхна под завивката. В единайсет часа все още не бе заспал. Стана от леглото и си свари кафе. Пусна си диска на Деби Хари, която пееше за Мария[54]. Загърна се с одеяло, седна на дивана във всекидневната и докато отпиваше от кафето, се замисли за Лисбет Саландер.
Какво изобщо знаеше за нея? На практика нищо.
Знаеше, че има фотографска памет и че е страхотен хакер. Знаеше, че е странна и затворена жена, която не обича да говори за себе си, и че изобщо не вярва на властите.
Знаеше, че е способна на брутално насилие. Затова все още бе жив.
Но нямаше никаква представа, че е била поставена под попечителство и че е прекарала част от юношеството си в лудница.
Трябваше да избере страна.
По някое време след полунощ реши, че не иска да вярва на заключенията на полицията – не смяташе, че Лисбет е убила Даг и Мия. Във всеки случай бе длъжен да ѝ даде шанс да му обясни, преди да я съди.
Не усети кога най-накрая заспа, но се събуди в четири и половина на дивана. Заклатушка се до леглото и отново потъна в сън.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА Разпети петък, 25 март – събота, 26 март
МАЛИН ЕРИКСОН СЕ ОТПУСНА НА ОБЛЕГАЛКАТА на дивана на Микаел Блумквист. Без да се замисля, вдигна крака на холната маса, точно както би постъпила вкъщи, и веднага ги свали. Микаел Блумквист ѝ се усмихна дружелюбно.
– Няма проблем – рече той. – Отпусни се и се чувствай като у дома си.
Тя му се усмихна на свой ред и отново сложи крака на масата.
На Разпети петък Микаел пренесе всички останали от Даг Свенсон материали от редакцията на „Милениум“ в апартамента си. Подреди ги на пода в спалнята. В събота с Малин отделиха осем часа да прегледат внимателно електронната му поща, записките, драсканиците в тефтера му и най-вече текстовете за бъдещата книга.
Сестрата на Микаел Аника Джианини бе дошла сутринта и бе донесла изданията на вечерните вестници с гръмки заглавия и максимално уголемената паспортна снимка на Лисбет Саландер на първа страница. Единият от вестниците се придържаше към истината.