Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Може ли да говори или не може? — прошепна в ухото ми Алиса, подозрително гледайки призрака. — И между другото ти сигурен ли си, че това е нашият Стил?
— В смисъл? — не разбрах аз.
Малко бях объркан от всички тези странни събития и не веднага осъзнах за какво намеква вампирката.
— Ами нали в него бяха две личности — припомни Алиса. — На шпионина и на ученика от Академията?
А, да. Но как да разберем? Та той дори не можеше да говори! А и кой ще си признае, че е шпионин на Шатерския халифат?
— Да се презастраховаме и да пробваме да призовем втория? — предложих аз. — Тогава ще е по-лесно да се разбере.
— Добре — съгласи се Алиса. — Но как ще го направим? Да хвърлим от кръвта на Стил върху друг стъклен блок?
— Предполагам.
Приближих се до Стил, прокарах ръка по лицето му, изцапвайки дланта си с кръв.
— Сега ще се опитаме да създадем още един огледален клонинг — казах аз и протегнах ръка към близката стъклена колона.
— Пази се! — извика Алиса.
Рязко отдръпнах ръка и веднага пред лицето ми профуча Огнена топка, която като по чудо не подпали косата ми. Обърнах се и срещнах погледа на Стил номер две. Полупрозрачният подлец беше направил няколко бойни заклинания и изглеждаше настроен много решително. Въпреки нематериалното си тяло създадените залкинания бяха напълно реални.
— Какво правиш?! — изревах аз.
В отговор Стил номер две стисна юмруци и метна към мен няколко Въздушни юмрука и Водни копия. Сложих щит и с лекота отбих всички атаки. Ако това беше самоличността на Стил, то беше пропуснал най-важната част от нашето обучение — практиката. И едва ли би могъл да ни конкурира в сериозна битка.
Спокойно прикрих Алиса и себе си с Универсална стена, после прокарах ръка по стъклената повърхност, оставяйки по нея следа от кръвта на Стил. Няколко секунди по-късно вътре в стъкления блок започва да се формира човешки силует. Съвсем скоро пред нас стоеше Стил номер три. Точно копие на агресивно настроения Стил, който в същия момент ни бомбардираше с всевъзможни бойни заклинания. Впрочем дори не ми се налагаше да обновявам Универсалната си стена — практиката наистина беше повишила многократно силата на нашите заклинания. Мисля, че започнах да осъзнавам колко огромна е разликата между мен и Серж, щом само с няколко седмици активно обучение напреднахме толкова много.
Стил номер три се държеше много по-приветливо от втория и доста по-сдържано. Докато Алиса с жестове обясняваше на затворения в стъкло Стил какво се иска от него, аз използвах няколко въздушни заклинания, за да обезвредя агресивния номер две. Странно — нито едно от моите заклинания нямаше ефект. Разбира се помнех, че ръката ми минаваше право през него, но въпреки това се надявах, че магията може да подейства. Уви…
Алиса освободи номер три от стъкления затвор и за всеки случай се скри обратно зад моя щит. Впрочем третия Стил с нищо не ни заплашваше. Втори също загуби всякакъв интерес към нас и реши да унищожи своя съперник. Трети захвърли цялото си миролюбие и прие боя. Така започва битка между двата призрака на Стил.
— И кой от тях е нашия? — попита Алиса.
— Повече ми харесва миролюбивия вариант — отговорих шеговито. — Ще вземем него.
— А ти сигурен ли си, че ако кръвта му попадне на друго стъкло, там няма да се появи поредното копие на Стил?
— Честно казано, не съм сигурен — признах аз. — Но цялото наше пътуване си е една голяма авантюра, така че няма какво да губим. Ще рискуваме. Вземаме миролюбивия, напъхваме го в тялото на Стил и се връщаме вкъщи.
Само дето беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За начало трябваше да разберем кой от призраците е нашия приятел. Те така често сменяха местата си, че вече не бях сигурен къде е първи и къде втори.
— Сериозен разбор — изсумтя Алиса. — Забеляза ли какви детски заклинания използват? Аз сама ще се справя с десетина такива Стиловци.
— Колко си силна — подкачих приятелката си. — Сигурно ще се справиш и с хиляди хора, които изобщо не използват магия. Не бъди като Серж и компания. Не трябва да гледаш на другите отвисоко само защото имаш малко повече опит и знания.
Алиса замълча и аз дори си помислих, че се обиди, но накрая вампирката каза:
— Прав си. Така че какво ще правим?
— Ще гледаме и ще умуваме по какъв признак да разпознаем нашия Стил.
Докато двамата Стил си разменяха бойни заклинания, ние си напрегнахме мозъците, опитвайки се да намерим решение. Не се получаваше. Двата призрака се държаха абсолютно еднакво.
— Може пък да вземем и двамата, а? — предложих аз. — Вкъщи ще видим кой кой е. Че вече съмва, нямаме време.