Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Дори се почувствах горд, че не отстъпвам по безшумност на Алиса. И тогава се случи малка неприятност. Една от дъските се оказа лошо закована или просто пукната. Тихото й скърцане прозвуча в нощта като експлозия на Огнена топка.
„Дракон да я отнесе! — изругах на ум. — Ама че късмет!“
Бързо проверих сигналната мрежа. Всички неподвижни точки в къщите изглежда останаха по местата си. Всъщност всяко движение би трябвало да създаде импулс в мрежата и аз да получа сигнал за тревога.
— Зак! — изсъска Алиса в ухото ми, карайки ме да подскоча от изненада и отново да настъпя скърцащата дъска.
Наистина се движеше безшумно и незабележимо, нищо, че беше от дневния клан.
Вампирката ме перна зад врата и прошепна ядосано:
— Чух те от другия край на селото.
— Стига, преувеличаваш — казах с надежда. „Не всички имат твоя слух“ — добавих мислено.
— Ни най-малко — наежи се Алиса. — Нали ти казах да стоиш и никъде да не мърдаш.
— Съвсем малко се разходих — опитах да се оправдая. — Това скърцане никой освен теб не го чу.
И тук се задейства сигналната ми мрежа. При това цялата, наведнъж. А тя беше навсякъде около нас.
— Бягай! — едновременно си наредихме един на друг.
Явно и мрежата на Алиса й беше подала същия сигнал.
Съдейки по всичко, нас много бързо и умело ни заобикаляха. Прекалено бързо и прекалено умело. Издигнахме около себе си няколко защитни екрана и се втурнахме вън от селото. Едва тогава от мрака като призраци започнаха да се появяват хора в черни дрехи. В пълна тишина, без да издават какъвто и да е звук, те ни атакуваха с някакви непознати летящи железца с големина на длан, които просто отскачаха от Въздушните щитове. Не посмях да използвам огнени заклинания, за да не привличаме още повече внимание. Въпреки че къде повече! Хората в черно подскачаха около нас, опитвайки се да ни атакуват с някакво екзотично метателно оръжие или да ударят с меч по щита. Най-странното беше, че ударите с меч се оказаха най-ефективни. Защитата издържаше не повече от три-четири удара и след това трябваше да създаваме нови щитове. За щастие до Прокълнатата къща в новия й облик беше не толкова далеч.
Втурнахме се в къщата, затворихме вратата и за всеки случай блокирахме входа с Въздушни щитове.
— Успяхме! — въздъхнах с облекчение.
Във вратата веднага се блъсна нещо тежко.
— Така ще разбият вратата — тежко дишайки, каза Алиса.
— Прозорците — сепнах се аз и, сякаш по поръчка, стъклата издрънчаха от ударите, но кой знае защо не се счупиха.
Явно въпреки промения външния вид на къщата, вложените от Кейтен защитни заклинания продължаваха да действат.
— Дракон да го вземе, защо къщата заседна в този свят?!
— Може би защото Стил е някъде навън? — предположих аз. — Сигурно всичко е заради него!
— А кой ги събуди? — напомни Алиса.
— Ъ!
Извърнахме се изумени към надничащия изпод стълбите Стил.
— Ти?! Къде беше?! — възкликнах аз.
— Ъ! — философски пусна слюнка Стил.
— Така ли претърсваш къщата? — ядосано попита Алиса.
— Нямаше го! — наежих се аз. — И всъщност какво още ни задържа, щом Стил е тук?
Поглеждайки едновременно към лежащия в безсъзнание дебелак, извикахме в един глас:
— Той!
Махнахме държащите го въздушни сплитания, после го завлякохме до вратата и след като се покрихме с щитове, го избутахме навън. И веднага щом затворихме вратата, ударите по прозорците спряха.
— Стана ли? — невярващо попита Алиса.
Бързо насочихме погледи към прозореца.
Зимна гора и сняг.
— Красота — възхитено ахна Алиса. — И никакви войнствени мъже в черно.
Мълчаливо кимнах.
В столицата сняг се появяваше само локално, когато на някой му щукнеше да променя времето в своя участък, за да си поиграе в снега например. Пък и климатът ни по принцип беше топъл, нашата зима и без корекция на времето беше практически безснежна.
— Да отидем да видим? — предложих без особен ентусиазъм.
— А, не — веднага отвърна Алиса. — Наситих се на приключения. Ще се полюбувам през прозореца.
Действие 7
Седяхме в креслата и като омагьосани гледахме смяната на пейзажите през прозореца. Нямахме и капка желание да излизаме извън къщата — всички пориви на любознателност бяха задушени още в зародиш от пъргавелковците в черно.