Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Ама ние искахме… — направи опит за съпротива моят приятел.
— Отиваме да пием — отсече вампирът.
Чез явно искаше да остане и да измъкне от мен подробности за последните събития, но не рискува да се противопостави на желанието на Велхеор.
— Ела, Зак, всичко ще ти покажа — предложи Невил, когато Велхеор, Чез и присламчилият се към тях Наив се отправиха към най-близкия щанд за напитки. — Основното действие вече го пропуснахте, но има още много интересни неща.
И Невил ме поведе със себе си, разказвайки за празника на друидите и показвайки интересни представления и развлечения. Наистина имаше какво да се види. Празникът Белтайн беше посветен на обновлението, на възхода на лятното слънце и на пречистването с огън. Доколкото разбрах, друидите изгаряха в огньовете всичко, което искаха да остане в миналото. А също така се забавляваха, доколкото беше възможно, устройваха си всевъзможни развлечения и разни традиционни танци. Макар че, доколкото разбрах, показните представления бяха специални нововъведения в чест на присъстващите на празника хора и вампири, целящи да запознаят гостите с културата на друидите. Честно казано, не се заслушвах особено в бъбренето на Викерс старши и в мислите си се връщах към днешното пътешествие между световете в компанията на Алиса. Днес вампирката се държеше така, сякаш между нас всичко беше наред — говореше с мен, шегуваше се, дори ме хвана под ръка, когато дойдохме на празника. Откъде изведнъж такива резки промени?
— А тук друидите демонстрират искуството на призоваване на растения.
Спряхме пред неголяма полянка, на която само с махване на ръка млад друид караше за някакви си части от секундата да израстват гигантски увивни растения. Подчинявайки се на волята на момчето в зелени одежди, те се извиваха в такт с мелодичната музика, звучаща из цялата гора.
— Не искаш ли да се включиш? — поднесе ме Невил. — В тази сфера вече имаш големи успехи. Мелисия каза, че техните майстори са оценили по достойнство твоето изпълнение в центъра на града.
— Стига и ти — смутих се аз.
— Както кажеш — сви рамене Невил. — Да отидем тогава до другия подиум. Всъщност, най-накрая може да разкажеш как минаха нещата при вас?
Докато с Невил крачехме към следващия подиум, аз накратко му разказах за нашето пътешествие. Пред нас заискриха зелени отблясъци от бойната магия на друидите, което ми подсказа естеството на следващата демонстрация.
Сред гостите на това едва ли не тайно, по думите на Невил, празненство, бяха всички третокурсници, много нисши вампири и заможни жители на Крайдол, начело с началника на стражата, достопочтения господин Витор. И всички тези хора се бяха събрали около поляна с прилични размери, покрита с нещо от сорта на Индивидуален купол за двубои. Вътре в купола Херион и непознат млад друид си разменяха магически удари.
— Я виж ти, кой е решил да прави демонстрации — отбелязах аз.
Невил само се намръщи в отговор. Двамата с Херион бяха в сложни взаимоотношения, в които ябълка на раздора се явяваше Мелисия. Много красива ябълка, трябва да отбележа.
Всички събрали се с интерес наблюдаваха демонстративния двубой. Разбира се, двамата друиди действаха по предварително изготвен сценарий, но всичко изглеждаше достатъчно реалистично и зрелищно. Ето че Херион обля противника си с поток от зелена енергия, но онзи постави щит. Вместо обаче да се разбие или разтвори в щита, атакуващото заклинание полепна по него и започва да изсмуква енергията. Противникът на Херион се видя принуден да захвърли щита настрани, което го остави открит за момент, и бързо да създаде нов. Херион веднага се възползва от шанса си — от земята изскочиха дълги лиани, които подхванаха противника още преди да е изградил напълно защитата си и го вдигнаха във въздуха, стягайки ръцете и краката му.
— Горе-долу така изглеждат двубоите с изпозване на друидска магия — усмихна се Херион на публиката.
Може и да ми се е сторило, но обхождайки с поглед зрителите, друидът специално погледна Невил и подигравателно му се усмихна.
— Да се махаме оттук — повлече ме Невил след себе си.
Отлично разбирах защо не му се оставаше да гледа как Херион демонстрира своето изкуство. Между нас и живеещите няколкостотин години друиди имаше такава пропаст… ами то дори третокурсниците бяха безкрайно далече от Херион.
— Как вървят нещата при вас с Мелисия? — попитах предпазливо.
— Ами не лошо — внезапно се смути Невил. — Говорим си, прекарваме доста време заедно…
С труд сдържах любопитството си и не започнах да разпитвам за подробности, разбирайки прекрасно колко неприятна беше тази тема за него. До скоро и аз се вбесявах, когато някой ме питаше за Алиса.