Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Нали няма да идваш с нас във форт Скол — напомних аз. — Може би така е по-добре? Ще останеш тук, ще прекарате още време заедно с Мелисия.
— От една страна е добре — призна Невил. — Но… Нямам представа какво ще правя по-нататък. Без магически способности…
— Е, това не е завинаги — опитах се да повдигна настроениеро на приятеля си.
— Да знаех поне колко дълго… и колко много ще изостана от вас…
— Ще ни настигнеш — уверих го аз. — Ако се усъвършенстваш в теорията, докато нямаш възможност да практикуваш, разликата изобщо няма да се забележи.
Невил се усмихна:
— Аз уча при друидите. Мелисия ми преподава основите на тяхната магия.
— Това е страхотно — усмихнах се аз. — А ако силите ти не се върнат до следващото пълнолуние, то двамата с теб можем да опитаме да използваме Фонтана на съдбата. Аз вярвам, че със Стил всичко ще бъде наред и той ще се събуди оздравял.
Приближихме до неголяма сцена. Именно тук малък оркестър друиди изпълняваше красивата ненатрапчива музика, която се носеше из цялата гора.
— Зак, Невил!
Чез, Алиса, Наив, Мелисия, Велхеор и дори Даркин със Стела — всичкти стояха до сцената, явно в очакване на нещо интересно.
— Защо сте се събрали тук? — попитах аз с интерес.
— Мелисия ни доведе тук и каза, че сега ще започне някакво специално представление — поясни Чез. — Сигурно някой ще пее.
— Логично — съгласи се Алиса.
— Следващото изпълнение ще бъде не просто на „някой“, а на една от най-добрите певици на Древната гора — поясни Мелисия, без да обръща никакво внимание на насмешката на моя приятел.
Чез щракна с пръсти:
— Ха, местна звезда, нали ви казах.
— Така ли? — заинтересувах се аз. — Ще послушам с удоволствие.
— Не само с удоволствие, но и в пълно мълчание — предупреди Велхеор. — Това се отнася до всеки — той изразително погледна Чез — от вас. Дойдох специално на празника, за да слушам Сериния. За нейния глас се носят легенди. Ако някой ми попречи да слушам — ще го убия!
В момента, в който Велхеор произнесе последната дума, музиката стихна и всички наоколо замлъкнаха, а на сцената се появи пълничка друидка. Всички се втренчиха във вампира.
— Какво? — раздразнено попита Велхеор. — Предупредих ви. Не ми пречете да слушам.
И в този момент друидката на име Сериния запя. Беше невероятно, невъзможно красиво. Човешкото гърло просто не можеше да възпроизведе такива сложни и чисти мелодии. Дори с помощта на музикални инструменти едва ли бих могъл да изсвиря нещо подобно. Стояхме неспособни да помръднем и дори Чез затвори уста, решавайки да се въздържи от глупави шегички. Песента се лееше спокойно, обгръщаше и отвеждаше в свят от цветове и светлина… и то без думи. Думите не биха могли да предадат и половината от емоциите, които звучаха в гласа на Сериния.
След известно време, което ми се стори вечност, мелодията затихна и друидите някак незабележимо напуснаха сцената. Мисля, че просто не забелязахме как си тръгнаха, все още намирайки се под влиянието на музиката.
— Неверятно — прошепна Алиса. — Толкова красиво.
— Да — съгласи се Чез. — Особено невероятно е, че свириха безчувствени сухари, физически неспособни да се усмихват. Видя ли ги, свиреха буквално с каменни лица?
— По-скоро с дървени — иронизирах аз.
Алиса ме сръга в ребрата:
— Мери си приказките, на гости сме все пак.
— А защо веднага аз? — обидих се аз. — Чез започна, него бий.
— Той е глупак, на него не му се брои — изхихика Алиса. — А ти не му подражавай.
За момент се почуствах като дете, на което мама се кара. Колко и да е странно, усещането беше по-скоро приятно…
Придадох си покорен вид и се поклоних на Алиса:
— Да, мамо.
— Ама че сте — изсумтя тя, престори се на възмутена, обърна се и тръгна към студения бюфет.
Всъщност Алиса беше, както и всички ние, в просто превъзходно настроение. Все пак решихме проблема с непотомствените вампири и успяхме да върнем разума на Стил… По-точно, най-вероятно успяхме. Сега остана само една дреболия — да се справим с моето превръщане в нисш вампир.
Към нас с Чез се приближи Мелисия:
— Е, как беше представлението?
— Невероятно!
— Несравнимо!
— Радвам се, че ви хареса — усмихна се друидката. — Хората и друидите възприемат музиката различно. Аз например не съм любител на човешкото пеене…
— Е, хайде сега — Чез ме погледна лукаво. — Ето нашият Зак композира чудесна музика, на всички им харесва. И дори пее съвсем прилично.